Една седмица сред трагичната вест Тед отиде на кино с Джорджия Маккензи, момичето, с което излизаше от няколко седмици. Нещата с нея се развиваха доста добре. Джорджия беше хубава и спонтанна; посредствена студентка, която така и не беше успяла да разбере гаджето си и сигурно по същата причина се беше влюбила в него. Не беше взискателна, от ония, които искат животът на приятеля им да се върти около техния. Виждаха се за по няколко часа през уикендите – включващи и по една серия скърцане на леглото, – и чат-пат и в делничен ден, за да се целуват и учат за малко. И това беше всичко.
Онази събота Тед я изпрати до вратата на нейното общежитие. Целуна я с присъщата изгаряща жажда и настоя да му позволи да се качи горе, тя се съгласи след лека и заучена неохота. Обичаше предизвикателствата и заобикалянето на правилата, а тайното вкарване на гаджето в стаята покриваше и двата критерия. След кратка, но наситена среща Тед се сбогува с нея.
Когато се прибра в стаята си, тръпки пробягнаха по тялото му. Нещо не беше наред. Светлината в малката баня беше запалена, вратата отворена…, но най-биеща на очи беше отворената тетрадка на Джъстин на леглото. Сети се за Кърт, проснат на пода в собствената му къща… Хвърли се на леглото и мерна две страници с дълъг сбит текст, който на пръв поглед не изглеждаше като послание за самоубийство, може би защото не беше адресиран до никого. Един бърз преглед откри името Бода и Тед потръпна. Бода17 беше този, към когото Кобейн беше адресирал предсмъртното си писмо. С два скока Тед стигна до банята, подготвен да открие тялото на приятеля си във ваната или увиснал на въжето. Тази сцена премина през ума му за части от секундата. Джъстин беше склонен към депресии, но самоубиец?
Банята беше празна. Но защо Джъстин беше оставил лампата да свети?
Забравил е. Няма да е за първи път.
А тетрадката му?!
А Бода?!
Преди да предприеме издирване в останалата част на „Блока“, трябваше да прочете този текст. Върна се до леглото на приятеля си и остана прав, подпирайки ръцете си от двете страни на тетрадката, сякаш не искаше да я докосва. Направи го, за да обърне страницата и да прочете последната част. Макар да беше дълъг текст, го прочете за по-малко от двайсет секунди.
Не приличаше на предсмъртно писмо, а на незавършен разказ. Но тематиката не го успокои. В историята един мъж се канеше да си отнеме живота и точно преди да го стори, в същия миг, в който се готви да натисне спусъка, един странник се появява на прага му. Името му било Бода и твърдял, че идва с предложение; оказва се наистина убедителен и изглежда, знае онова, което главният герой – чието име не се споменава – е намислил да прави. Твърдял, че познава и други като него и че ако си помагали един на друг, можели да подкрепят не само семействата си, за да понесат болката, но и да направят от света едно по-добро място. Заградено в правоъгълник в горния ъгъл стоеше заглавието – „Един по-добър свят“. Почеркът беше груб и разкрачен с дописвания и задрасквания навсякъде. Когато Бода започва да обяснява на мъжа, че трябва да убие друг омразен тип, разказът рязко приключва.
Тед потъна в размисъл за момент. Това вероятно беше разказ – много добре написан впрочем, върху който Джъстин беше работил, вероятно вдъхновен от скорошните събития или пък беше някакво незавършено послание, което Тед не успяваше да разбере. Излезе от стаята с пълна газ. По коридора се сблъска се Ървинг Просър, едър младеж с беден речник, който живееше в съседната стая. Когато го попита припряно дали беше виждал Джъстин, Ървинг реагира спокойно, почеса се по главата и погледна към тавана, като че искаше оттам да зареди ума си със сила, за да отговори на простия въпрос.
– Дали съм го виждал напоследък ли? – попита.
– То се знае!
Ако не го познаваше, Тед можеше да реши, че го занася, но не беше такъв. Просър беше чисто и просто кръгъл глупак.
– Остави ме да помисля… Преди час някъде го видях да излиза от стаята. Аз отивах към…
Тед остави съседа си с думите във въздуха. Отиде до стълбите и си зададе същия въпрос отново и отново, докато слизаше по стъпалата, прескачайки ги две по две. Всички познаваха Джъстин – поредното преимущество да си въплъщението на Джеймс Дийн. Студент, който тъкмо влизаше в „Блока“ в същия момент, каза на Тед, че го беше забелязал край библиотеката. И тогава се насочи натам. Препуска светкавично по целия път, удивен от загрижеността, която изпитваше към някого, когото познаваше от по-малко от една година. Но беше истинска загриженост, знаеше го, защото чувството беше толкова ново за него и това го правеше наистина отличително.