Магическата наркомания по нищо не се различава от обичайната. Освен по това, че само Различните боледуват от нея…
— Освежи ме. — помоли Алишер. Спря колата, вдигна ръчната спирачка, облегна назад главата си и затвори очи.
Поставих едната си длан на лицето му, другата притиснах към късо подстриганият тил и се съсредоточих. Представих си как потокът Сила, минаващ през тялото ми, започва да се процежда през дланите ми, попива в главата на Алишер, пробягва по нервите му като хладен огън, прескача като искри по синапсите, събужда всеки неврон… Няма нужда от никакви специални заклинания, всичко се прави на чиста Сила. Най-важното е добре да си представяш физиологията на процеса.
— Стига. — каза Алишер с бодър глас. — Така е добре. Само да имаше нещо за плюскане.
— Ей сега. — Аз се наведох през облегалката към багажника. Предчувствието не ме излъга — там имаше две каси с „Кола“ в пластмасови бутилки и няколко кутии с шоколадени десерчета. — Искаш ли „Кола“?
— Какво? — възкликна Алишер. — „Кола“? Искам! И десертче искам! Боже, благослови Америка!
— Не е ли множко за изобретяването на много сладка лимонада и много калорийно шоколадче?
Вместо отговор Алишер включи плейъра. След секунда от високоговорителите се чуха ритмични акорди.
— Тогава и заради рок-енд-рола. — невъзмутимо отговори той.
Известно време ядяхме десертчета и ги прокарвахме с „Кола“. Всички Различни по неволя обичат сладко. Афанди, без да престава да похърква, замляска и протегна ръка. Аз сложих десертче в украсената с пръстени ръка, Афанди го сдъвка, сякаш без дори да се събуди, и отново захърка.
— Към три часа ще пристигнем. — съобщи Алишер. — Ще чакаме ли утрото?
— Нощта е нашето време. — отвърнах аз. — Ще събудим стария Рустам, нищо няма да му стане. И без това не се преработва.
— Това е странно. — отбеляза Алишер. — Необичайно. Да не би да живее като отшелник, в пещера?
— Не, защо… — Аз помислих малко. — Може би пасе кози или овце. Или има кошери в гората. Или метеостанция.
— Или обсерватория, да наблюдава звездите… Какъв е онзи странен пръстен, който даде на Афанди?
— Този с рубина ли? Защита от вакуум.
— Екзотично. — Алишер надигна бутилката. — Не си спомням някой Различен да е загинал от вакуум.
— А аз помня.
Алишер помълча няколко секунди, после кимна и каза:
— Извинявай. Не съобразих. Още ли го преживяваш?
— Ние бяхме приятели… почти. Доколкото това е възможно за Светъл и Тъмен.
— Не просто Тъмен. Костя беше вампир.
— Той не е убивал. — отбелязах аз. — И не е виновен, че израсна не като човек. Генадий го направи вампир.
— Кой е това?
— Баща му.
— Ама че гадина! — прочувствено каза Алишер.
— Не прибързвай. Момчето още не беше навършило и година, когато попадна в болницата. Двойна пневмония, алергия към антибиотици… общо взето, на родителите казаха, че няма надежда. Нали знаеш, има едни такива доктори, които и ветеринари не трябва да стават, че жалко за кравите… „Момчето ви ще умре, гответе се за това, вие сте млади хора, ще си направите ново…“ Разбира се, не си направиха ново. Костя беше посмъртното дете на Генадий. След инициацията вампирите много дълго запазват възможността за оплождане, странна шега на природата. Но могат да имат само едно дете. После вампирът става стерилен.
— Да, чувал съм за това. — кимна Алишер.
— И Генадий поговори с жена си. Тя беше човек. Знаеше, че мъжът й е вампир… има такива семейства. Но той не е убивал никого, беше много законопослушен вампир, тя го обичаше… Накратко — той я ухапа. Инициира я. Възнамеряваха майката да инициира сина. Но метаморфозата й още не беше приключила, а хлапето се влоши. Генадий ухапа и него. Коста оздравя. Тоест, умря, разбира се. Като човек — умря. Но се излекува от пневмонията. Докторката обикаляла и кудкудякала, че това е само благодарение на нея. Някога Генадий призна, че едва не я е ухапал — когато започнала да намеква, че заради чудесното спасение не е лошо да й се отблагодарят.
Алишер мълчеше. После каза:
— Все едно. Те са вампири. За момчето беше по-добре да умре.
— И той умря. — съгласих се аз. Изведнъж този разговор ми стана много противен. Аз исках да обясня, че Костя беше най-обикновено момче, само дето му се налагаше веднъж седмично да пие консервирана кръв. Че той обожаваше да играе футбол, да чете приказки и фантастика, а после реши да постъпи в биологическия факултет, за да изучи природата на вампирите и да научи вампирите как да живеят без човешка кръв.