В пашкул от пластмаса и метал пулсираше със син пламък сим-картата. Типично поведение за работещ амулет.
— Струва ми се, че знам какво е станало. — казах аз, докато набирах номер. — Струва ми се, че Инквизицията няма нищо общо.
— Слушам те, Антоне. — каза Хесер. Като че ли не го събудих. Макар че… в Москва още е вечер.
— Хесер, трябва да говоря с някой от европейският трибунал. Незабавно.
— С някой от магистрите ли? — уточни Хесер.
— Ами не с помощника на нощния пазач!
— Почакай минутка. — спокойно каза Хесер. — И после не прекъсвай връзката.
Наложи се да чакам три минути. През цялото това време стояхме и гледахме затихващият вихър от Сила. Зрелището наистина беше феерично. За това земетресение явно бяха изхабили някой древен и мощен амулет. Като онези, които се пазят в хранилището на Инквизицията.
— Казвам се Ерик. — дочу се в слушалката уверен и силен глас. — Слушам ви, Светъл.
— Господин Ерик. — Не питах какъв пост заема в Инквизицията. Там изобщо не обичат да разкриват йерархията си. — В момента се намирам близо до град Самарканд в Узбекистан. Имаме извънредна ситуация. Можете ли да ми съобщите дали Инквизицията е изпращала тук своя сътрудник Едгар?
— Едгар? — замислено попита Ерик. — Кой?
— Честно казано, никога не съм знаел фамилията му. — признах аз. — Бивш сътрудник на московския Дневен Патрул, премина в Инквизицията след процеса на Игор Теплов в Прага…
— Да, да, да. — оживи се Ерик. — Едгар. Разбира се. Не, не сме го изпращали в Самарканд.
— А кого сте изпратили?
— Не зная дали сте в течение, Антоне, — с нескривана ирония каза Ерик, — но европейското бюро на Инквизицията се занимава с Европа. И с Русия, поради двойнственото й географско положение. Да поемаме под контрол произшествията в Азия, където се намира страната Узбекистан, нямаме нито сили, нито желание. Трябва да се свържете с азиатското бюро на Инквизицията. Сега то се намира в Пекин. Да ви дам ли номера?
— Не, благодаря. — отвърнах аз. — А къде се намира Едгар в момента?
— В отпуск. Вече… — последва кратка пауза, — месец. Има ли още нещо?
— Малък съвет. — не се стърпях аз. — Проверете къде се е намирал Инквизиторът Едгар по време на известните ви единбургски събития.
— Почакайте, Антоне! — Ерик изгуби невъзмутимостта си. — Искате да кажете…
— Приключих. — изръмжах аз в слушалката.
И Хесер, който, разбира се, слушаше разговора от първата до последната дума, незабавно изключи Ерик. Каза:
— Поздравления, Антоне. Изчислихме единият от тримата. Ти го изчисли.
— Благодаря за сим-картата. — отговорих аз. — Ако не изместваше позиционирането, вече щях да съм мъртъв.
— Всъщност тя трябваше да придава убедителност на гласа ти при телефонни разговори с хората. — каза Хесер. — Изместеното позициониране е страничен ефект, който изобщо не успях да преодолея. Край, работи! Незабавно ще се заемем с Едгар.
Аз замислено погледнах слушалката. Изключих телефона и го прибрах в джоба си. Пошегува ли се Хесер за убедителността или каза истината?
— Едгар. — доволно каза Алишер. — Все пак — Едгар! Знаех си, че на Тъмните не трябва да се вярва. Дори на Инквизиторите.
ШЕСТА ГЛАВА
Пристигнахме на платото на демоните към три и половина сутринта. По пътя минахме край малко селце в планината — десетина измазани с глина къщички, почти до пътя. На единствената уличка гореше огън, около него обикаляха хора — десетина-дванайсет човека, не повече. Явно земетресението е изплашило селяните и те се страхуваха да нощуват у дома си.
Алишер продължаваше да шофира. А аз дремех на задната седалка и мислех за Едгар.
Какво го е накарало да тръгне срещу Патрулите и Инквизицията? Защо наруши всички възможни забрани и намеси хората в своите интриги?
Непонятно! Едгар беше кариерист, като всички Тъмни, това беше ясно. Той може да се реши на убийство. Той може да извърши всичко, какво да спорим, Тъмните нямат никакви морални задръжки. Но да направи такова нещо, да се постави в опозиция на всички Различни — за това трябва да си напълно побъркан от жажда за власт. А у Едгар все пак имаше доста прибалтийска сдържаност. Десетилетия да пълзиш нагоре по кариерната стълбица — това може. Да заложиш всичко на една карта? Немислимо.
Какво е разбрал за Венеца на Всичко? Какви данни е изкопал от архивите на Инквизицията? Кого още е успял да привлече? Тъмен вампир и Светъл целител. Кои са те? Откъде са? Защо са се съюзили с Инквизитора? Какви общи цели могат да имат Тъмен, Светъл и Инквизитор?
Впрочем, относно целта не се двоумях много. Целта винаги е една и съща. Могъщество. Сила. Власт. Може да говорим, че ние, Светлите, сме други. Че не ни е нужна власт заради властта, а само за да помогнем на хората. И това сигурно е вярно. Само че властта все пак ни е нужна. На всеки Различен е познато това сладко изкушение, това възхитително чувство за собственото могъщество: и на вампира, впиващ се в девичето гърло; и на целителя, излекувал дете с едно махване с ръка. Каква разлика има за какво — всеки ще намери как да използва придобитото могъщество.