— Катастрофа? — предположих аз. — Сумрачният свят… той се различава от нашия. На третия слой има две луни…
— Мерлин е смятал друго. — каза Рустам. Явно се беше увлякъл, и след като отговори на въпроса нямаше нищо против да поговори още. — Мерлин е смятал, че всеки слой на Сумрака е не случил се наш свят. Възможност, която не се е превърнала в даденост. Сянка, хвърляна от нашия свят. Нашият свят няма да загине, а ще унищожи Сумрака. Ще го изтрие, както слънчевата светлина изтрива сенките. Силата, като океан, ще залее целият свят. И под водата вече няма да има значение кой е можел да влиза в Сумрака и кой — не. Различните ще изгубят своята Сила. Завинаги.
— Това сигурно ли е, Рустам?
— Кой знае? — Рустам разпери ръце. — Отговарям на вторият ти въпрос, защото не знам отговора. Може би ще стане така. Хората няма да забележат разликите, обаче Различните ще станат обикновени хора. Но това е най-простият отговор, а винаги ли най-простото е вярно? Може би ни чака катастрофа. Двете малки луни ще се сблъскат с една голяма, синият мъх ще започне да расте по пшеничените полета… кой знае, магьоснико, кой знае… Може би Различните ще отслабнат, но все пак ще запазят част от силата си. А може би ще се случи нещо съвсем невъобразимо. Нещо, което дори не можем да си представим. Мерлин не е рискувал да използва заклинанието. Той го е измислил за забавление. Било му е приятно да знае, че може промени целият свят… но не е възнамерявал да го прави. И мисля, че Мерлин е бил прав. Не трябва да се пипа онова, което е скрил в Сумрака.
— Но Венецът на Всичко вече го търсят. — казах аз.
— Лошо. — невъзмутимо каза Рустам. — Бих ви посъветвал да прекратите тези опити.
— Не сме ние. — казах аз. — Изобщо не сме ние. Това са Инквизитор, Светъл и Тъмен, които са се съюзили.
— Интересно. — съгласи се Рустам. — Много рядко една цел събира заедно враговете.
— Можеш ли да ни помогнеш да ги спрем?
— Не.
— Но ти сам каза, че това е лошо!
— На света има много лоши неща. Но обикновено опитите да победиш злото пораждат още по-голямо зло. Съветвам ви да правите добро, само така може да постигнете победа!
Алишер възмутено изсумтя. И дори аз се намръщих от това хуманно, но абсолютно безполезно умозаключение. Да видим как щеше да победиш злото, Рустам, ако с Хесер не бяхте използвали Бялата Мъгла! Нищо, че ми беше жал за вкаменените Тъмни, но изобщо не се съмнявах, че ако бяха унищожили двамата Светли, стоящи на пътя им, Различните и хората, защитавали Хесер и Рустам, ги чакаше мъчителна смърт… Да, може би злото не можеше да се победи със зло. Но и с добро няма да получиш само добро.
— Поне можеш ли да предположиш какво целят? — попитах аз.
— Не. — Рустам поклати глава. — Не мога. Да премахнат разликата между хората и Различните? Но това е глупаво! Тогава трябва да премахват всички разлики по света. Между богатите и бедните, силните и слабите, мъжете и жените. По-лесно е да убиеш всички. — Той се засмя и аз с ужас разбрах, че Великият маг не е на себе си.
Но отговорих вежливо:
— Прав си, Велики Рустам. Това е глупава цел. Един Различен вече се опита да я постигне… с помощта на книгата „Фуаран“. Наистина, по друг начин, превръщайки всички хора в Различни.
— Какъв палавник. — без особен интерес отвърна Рустам. — Но аз съм съгласен, това са два пътя, водещи към една цел. Не, млади магьоснико! Всъщност всичко е по-сложно. — Той присви очи. — Мисля, че Инквизиторът е намерил нещо в архивите. Отговор на въпроса, какво всъщност е Венецът на Всичко.
— И?… — попитах аз.
— И това се е оказал отговор, който е удовлетворил всички. И Тъмните, и Светлите, и пазещите равновесието Инквизитори. Удивително е, че на света има такова нещо. Дори ми е малко любопитно. Но аз ти разказах всичко, което знаех. Заклинанието на Мерлин унищожава разликата между слоевете на Сумрака.
— Но ти самият обитаваш Сумрака. — отбелязах аз. — Може да ни подскажеш нещо! Нали ако Сумракът изчезне, ще загинеш!
— Или ще стана обикновен човек и ще изживея остатъка от човешкия си живот. — каза Рустам без особено притеснение.
— Ще загинат всички, които са отишли в Сумрака! — възкликнах аз. Алишер ме погледна учудено. Е, да… той не знае, че пътят на Различните свършва на седмият слой на Сумрака…
— Хората са смъртни. С какво сме по-добри от тях?
— Поне предположи, Рустам! — помолих аз. — Ти си по-мъдър от мен. Какво може да е това? Какво може да е намерил Инквизитора?
— Ами питай го сам. — Рустам протегна ръка. Устните му трепнаха — и поток ослепителна бяла светлина удари покрай мен към „Тойота“-та.