А после Рустам, едва трепвайки с устни, удари в отговор. При това удари с нещо напълно непознато. Никакви бляскави ефекти — само Едгар се замята наляво-надясно, а на бузите му пламваха червените отпечатъци на невидима длан.
— Никога повече не се опитвай да ме притискаш. — назидателно каза Рустам, когато сеансът с шамарите свърши. — Разбра ли, Инквизиторе?
Преди Едгар да се реши да отвърне нещо, аз, успявайки неимоверно да се зарадвам, че не съм използвал комплекта си срещу Рустам, протегнах ръка и изстрелях в Едгар всичките четири заклинания за развързване на езика. Амулетите по тялото на инквизитора проблеснаха, но не успяха да погълнат цялата мощ на удара.
— Кой вампир беше с теб в Единбург? — извиках аз.
Лицето на Едгар се изкриви — той мъчително се опитваше да сдържи напиращите на езика му думи. И не можа.
— Саушкин! — извика Едгар.
Рустам отново се разсмя. Каза:
— До скоро!
И Афанди отново стана самият себе си. Сякаш леко спаднаха гумена кукла — ръстът му се смали, раменете му се свиха, появиха се бръчки по лицето, очите му помътняха, брадата окапа и се разлетя на снопчета косми.
Ние с Едгар се гледахме с омраза.
А после, без да губи време за събиране на Сила или за произнасяне на заклинания, Едгар нанесе удар. Огнен дъжд се изсипа от небето, кипейки върху нашите Щитове. Около объркания, още не съвзел се Афанди изобщо нямаше огън — явно беше заработил защитният пръстен.
Следващата минута се състоеше само от атаки и контраатаки. Алишер благоразумно ме остави да водя боя, отстъпи крачка назад и захранваше Щитовете ни със Сила, като от време на време си позволяваше кратка магическа атака.
Явно Хесер беше привлякъл най-добрите предсказатели на Патрула при съставянето на снаряжението ни. Или сам се е постарал. След огъня имаше лед. Във въздуха забушува буря, малки снежинки с остри като бръснач краища опитваха силата на Щитовете ни и безпомощно се разтапяха, приближавайки до Афанди. Ледената буря още не беше стихнала, когато Едгар нанесе Целувката на Ехидна — камъните под краката ни се покриха с капки киселина. Афанди пак се оказа защитен. С края на окото си забелязах, че старецът също не безделничи, а плете някакво слабо, но много хитро и необичайно заклинание. Едва ли щеше да успее, но така поне беше зает и не ни се пречкаше в краката.
Четвъртото заклинание, което използва Едгар, беше вакуумен удар. Аз вече не очаквах нищо друго — и когато налягането около нас започна стремително да пада, невъзмутимо продължих да налагам Едгар подред с Опиум и Танатос. Иззад гърба ми Алишер атакуваше чрез жезлите с огнени топки и струи преохладена вода. Комбинацията от файърболи и взривяващите се като леден шрапнел сини капки действаше превъзходно — аз виждах, как попадналите в контраст защитни амулети на Инквизитора губеха силата си.
И все пак работата не беше само в амулетите. Едгар, маг първа категория, устояваше срещу двама ни и успяваше да атакува в отговор! Или беше зареден със Сила извън всякакви граници… или вече беше надминал първо ниво на Силата. Но нямах никакво време да проверя подробно аурата му.
Неуспеха с вакуума явно поохлади енергичността на Едгар. Заклинанието беше толкова рядко, че нашата готовност за него смути Инквизитора. Той започна бавно да отстъпва, заобикаляйки овъглената, димяща от киселина и покрита със скреж „Тойота“. Закачи се за една висулка, пробила вратата, и едва не падна; докато залиташе, замаха с ръце и едва не пропусна моя Опиум.
— Едгар, предай се! — извиках аз. — Не ме карай да те убивам!
Тези думи засегнаха Инквизитора. Той се поколеба за секунда, после откъсна от пояса си странен амулет — сноп сиви пера, свързани с конец като метла. Подхвърли го във въздуха.
Перата се превърнаха в ято птици, приличащи на прекалено пораснали врабци, но с проблясващи медни човки. Бяха двайсет или трийсет — и всички се втурнаха към мен, маневрирайки като съвременни бойни глави, гордостта на генералите от ракетни войски.
Кокошият бог на шията ми се разчупи и излетя от верижката. А ятото врабци се замята във въздуха. Не се решаваха да се приближат към Едгар, но и не можеха да ме нападнат — и така се мятаха, докато Едгар не махна с ръка, карайки ги да изчезнат.
Афанди също метна своето заклинание и явно проби защитата на Едгар. Впрочем, това не оказа никакво влияние на мага. Той продължи да отстъпва, периодично атакувайки в отговор. А на гърдите му все по-силно и по-силно се разгаряше сияние — скритият под дрехата му амулет се активира и се готвеше да сработи. За момент дори си помислих, че Едгар се е въоръжил с някакво самоубийствено заклинание, Шахид или Гастело, което ще ни отнесе в гроба заедно с него.