— Виждам. — похвали го преподавателя. — Иницииран преди десет години. Маг. Пето ниво. Не работи в Патрула.
Стажантите възхитено погледнаха преподавателя. После Андрей отново се огледа. И радостно изтърси:
— О! На пейката! Тъмен различен, нежив! Вампир! Висш вампир! Нерегистриран…
Момчето започна да понижава гласът си още на думата „нежив“. „Нерегистриран“ беше произнесено шепнешком.
Но вампирът чу. Сгъна вестника си, стана. Погледна момчето, поклати глава.
— Изчезвайте. — Преподавателя дръпна Андрей за ръката, бутайки го зад гърба си. — Изчезвайте всички, бързо!
Вампирът вървеше към него — с широка крачка, с протегната дясна ръка, сякаш смяташе да се здрависва.
Един от мъжете-стажанти извади телефон и натисна бутона за бързо набиране. Вампирът заръмжа и ускори крачка.
— Стой! Нощен Патрул! — Вадим Дмитриевич вдигна ръка, създавайки Щит на Мага. — Спрете, вие сте арестуван!
Силуетът на вампира се размаза като от бързо движение. Момичето-стажант закрещя, опитвайки се да създаде свой Щит, но изобщо не успяваше. Преподавателят се обърна да я погледне — и в този миг нещо го удари в гърдите, сви се бодливо и горещо — и му изтръгна сърцето. Безполезният Щит гаснеше, разсейвайки се в пространството. Преподавателят се олюля, все още стоейки на крака и безпомощно гледаше кървавата потрепваща топка, лежаща пред краката му. После започна да се навежда, сякаш се опитваше да вземе сърцето си и да го пъхне обратно в разкъсаните си гърди. Светът около него потъмня, асфалтът скочи насреща му — и той падна, вкопчен в сърцето си. Преподавателската му кариера не беше много дълга.
Момичето изпищя, когато ударът се стовари върху нея, отхвърли я между дърветата към най-натоварената част на улицата. Тя лежеше напряко на бордюра и пищеше, гледайки приближаващият се автомобил с цвят на мръсен асфалт.
Автомобилът успя да спре.
Момичето изпищя още веднъж, опита се да се надигне и едва тогава усети страхотна болка в кръста. Тя припадна.
Андрей беше вдигнат във въздуха: сякаш някой се опитваше да се вгледа в очите му или да се впие в гърлото му. Нечий глас прошепна:
— И защо ме видя, отличнико?
Момчето закрещя и се замята в невидимите ръце. Почувства как на дънките му се разпростира срамно мокро петно.
— Учили ли са те да сваляш аура? — попита празнотата. — Имай предвид, че ще почувствам лъжата.
— Не! — закрещя Андрей, извивайки се. Хватката на невидимият вампир леко отслабна.
И в този момент пред очите му светна. Един от мъжете-стажанти все пак беше събрал достатъчно Сила за бойно заклинание. Е, разбира се, не само на хлапетата им беше интересно да поглеждат в следващите глави на учебника…
Андрей се разтресе, светът около него се завъртя — и той се пльосна във водата почти по средата на езерото, плашейки дебелите мързеливи лебеди и наглите пъргави патици. Вече оттам, пляскайки във водата, той видя как мъжът-стажант, който беше изстрелял Шока, падна, а другият, който звънеше по телефона, се втурна да бяга.
Андрей доплува до къщичката за лебеди и се покатери на дървената платформа. От къщичката се носеше мирис на птичи изпражнения. Но момчето все пак предпочиташе да изчака пристигането на оперативната група в средата на езерото. На следващият ден тази негова постъпка беше отбелязана от Хесер като единствената правилна в така възникналата ситуация, а момчето получи неофициално предложение да помисли за работа в Патрула. Както казваше Вадим Дмитриевич, „мъртвите герои служат някъде на друго място“.
Като се вземе предвид ситуацията, жертвите не бяха много. Преподавателят и един от стажантите, математик по образование. Може би не му е стигнало времето да пресметне какво може да противопостави на Висш вампир един необучен маг от пето ниво.
А може би просто не е искал да пресмята.
ПЪРВА ГЛАВА
Поздравих се с Гарик, който обсъждаше нещо с полковник от милицията. Полковникът беше човек, но привлечен, знаещ някои неща за Патрулите и помагащ ни да прикрием подобни ситуации. Телата вече бяха отнесени, нашите експерти бяха приключили с изследването на аурите и следите от магия. Сега започваха работа криминалистите от милицията.
— В „газката“ — каза Гарик, след като ми кимна. Аз се приближих до нашия микробус и се качих в салона.
Хлапето, наметнато с одеяло и пиещо горещ чай, ме погледна изплашено.
— Казвам се Антон Городецки. — казах аз. — А ти си Андрей, нали?
Момчето кимна.
— Ти ли забеляза вампира?
— Аз. — каза момчето с очевидно разкаяние. — Не знаех…