— Заповядай, Мирабел, вземи ги. Не са ми необходими сега. Само трябваше да дадеш пари за платното, а вече го направи. Квит сме.
Тя се дръпва от парите, сякаш са змии.
— Не прави това, Жак. Аз съм ти поръчала портрета. Няма да се чувствам удобно, ако не вземеш парите. Моля те. Пък и миришат на кисело, на мръсотия, на евтин парфюм и на пот, като всички пари. Моля те, махни ги оттук, защото не мога да се храня.
Слагам ги на масата до мен.
— Добре, ще обсъдим това по-късно. Сега искам да изям тези вкусни палачинки и да пия от това прекрасно вино.
Протягам чаша и Мирабел се забавя съвсем малко, докато разбере какво правя. Вероятно никой друг не би доловил кратката пауза, но аз вече свиквам със сляпата дама.
— Да, Жак, да пием за продажбата на твоята красива картина. Знаех, че си много добър художник. Трябва да продаваш картините си много по-скъпо. Даваш ги твърде евтино.
— Сега имам повече пари, отколкото са ми необходими, Мирабел. Знам, че ако работя само за пари, ще омърся живота си по-бързо от всичко друго. Щастлив съм, че спечелих тези пари, но те не бива да бъдат причината, поради която рисувам. Вече научих това.
— Ти никога не би рисувал само за пари, Жак. Освен ако не си гладен и отчаян. Но тогава можеш да дойдеш да живееш при мен.
Пием. Виното е сухо и охладено до подходящата температура. Има вкус на стафиди, но в същото време е леко и почти като газирано. Време е да сменим темата на разговора.
— Откъде взимаш вината, Мирабел? Тази бутилка струва почти колкото онази картина.
— Не са мои. Това са вината на Роланд. Тя работеше в Министерството на финансите в Лувъра и за Коледа винаги получаваше каси с вино. Рядко пиехме и в избата има много каси. Радвам се, че мога да ги споделя с теб. Мисля, че и Роланд би била доволна. Поне се надявам.
След виното ядем прекрасно суфле. Чувал съм, че се приготвя много трудно, а тази възрастна сляпа жена го е направила превъзходно. Мирабел непрекъснато ме учудва. Крадешком поглеждам към нея. Мислено вече съм започнал да рисувам портрета й.
Завършваме с обичайния „Поар Уилям“. Стигнали сме почти до дъното на бутилката. Какво ли ще направи Мирабел с крушата?
Сляпата дама разтребва масата и налива две чаши кафе. Пак е направила най-хубавото кафе, което съм пил. Вероятно само ми се струва така, защото много рядко пия кафе. Чувал съм, че най-добрият начин да си изпросиш комплименти, е като накараш гостите си да чакат, докато премалеят от глад. Сигурен съм, че в миналото съм бил жертва на тази теория, но Мирабел поднася всичко в подходящия момент.
Наблюдавам я как сръчно и грациозно взима чиниите от масата, потапя ги в сапунена вода, избърсва ги и ги подрежда на лавицата. Действа ми успокояващо като музиката. Знам, че никога няма да мога да вляза в хармония с движенията й, затова само седя и й разказвам за хората, които купиха картината. Говоря с онази безпристрастна възвишеност, която почувствах тогава и излиза толкова смешно, че и двамата се разсмиваме. Мирабел излиза от кухнята и бърше ръце.
— А сега, Жак, готов ли си да ме нарисуваш?
— Да. Първо ще донеса кутията и новото платно. Мисля да те нарисувам до прозорците, за да има достатъчно светлина.
Тръгвам към коридора. Вмъквам платното и кутията и затварям вратата след себе си. В стаята има само два прозореца. И двата гледат към вътрешния двор, така че няма много светлина. Ала най-лошото са дрипавите пердета.
— Мирабел, имаш ли нещо против, ако смъкна пердетата? Трябва ми повече светлина.
— О, да, разбира се. Съвсем бях забравила, че са там. Седял си с мен на тъмно. Защо не ми каза?
За пръв път, откакто се блъсна в мен и падна, тя изглежда объркана и смутена.
— О, виждах достатъчно добре, за да се храня. Но щом ще те рисувам, ще ми трябва повече светлина.
— Моля те, смъкни ги. Няма кой да ме гледа. Би ми харесало, ако го правеха — поне някой щеше да ме види. Спуснахме пердетата заради Роланд.
Използвам столчето, на което тя се качва да вземе крушовия ликьор. Заставам на него и откривам, че механизмът не работи. Махам целия корниз и отново стъпвам на пода. Пердето е покрито с прах и е толкова крехко, че се къса в ръката ми.
— Мисля, че това перде си е изпяло песента, Мирабел. Искаш ли да го запазя?