— Заповядайте, мадам. Мисля, че тези неща са ваши.
— Той протяга грубите си ръце и хваща ръката ми. Обръща я с дланта нагоре и слага в нея нещо. Оказва се, че това са над петдесет от моите стари пръстенчета със съобщения. Разпадат се от годините. Хартията е изсъхнала и когато се опитвам да я разгърна, се чупи. Човекът седна до мен. Беше много любезен. Чистел камбанариите на всички църкви в Париж. На всеки десет години изчиствал основно по една от големите църкви. Изтърква лененото масло от грамадните дъбови греди, подпиращи камбаните. Смазва механизмите им, проверява дали не са се напукали и сменя изхабените части. Прави го от Първата световна война и с нетърпение очаква да се пенсионира. Разказва ми много неща.
— Мадам, повечето гълъби в Париж умират в камбанариите. Толкова отслабват, че не могат да полетят надолу и пак се връщат горе. Свиват се на топка и умират на главните носещи греди. Понякога измитам стотици скелети и пера. Често виждам умиращи птици, но не мога да направя нищо за тях. Излетят ли от камбанарията, или котките ще ги изядат, или колите ще ги прегазят. Днес на крачетата на мъртвите гълъби намерих вълнени торбички, в които имаше листчета хартия. Разгърнах едно и прочетох съобщението. Погледнах надолу и ви видях. И ето ме тук.
— Той не пожела да обядва в моя дом, но отвори кутията с обяда си и го изяде на пейката до мен. Има съпруга и две деца. И двете живеят в южна Франция. Когато се пенсионира, той и съпругата му ще отидат при тях. Обядвахме заедно няколко дни, докато той почистваше камбанарията. Главната подпора на една от камбаните се нуждаеше от поправка и два дни той кова новата част. На прощаване ми подари ключа за камбанарията. Пазих го през всичките тези години. Даде ми го в случай, че поискам да се кача там и да почувствам какво означава да гледаш отгоре. Каза, че отдавна ще се е пенсионирал, преди някой друг да се качи отново да изчисти камбанарията. Мисля, че искаше да ми каже да отида горе и да видя площада, Дидро, кафенето и градината — всички места, които обитавам. Така и не разбра какво означава да си сляп. Знаеше, че не виждам, но не беше човек, който наистина би проумял какво е слепотата. Държа ключа в чекмеджето със сребърните си бижута повече от десет години, но никога не съм се качвала на камбанарията. Би било много трудно и опасно да отида сама. Може би има много неща за рисуване. Ако ме заведеш веднъж, ще ми доставиш огромно удоволствие.