— И така, сега знаеш нещо за мен, Жак. Не съм разговаряла с никого за това, откакто Роланд почина. Историята ми е необикновена, нали? Доволна съм посвоему. Вероятно е странно да научиш всички онези чужди езици ей така, за нищо, но на мен ми доставя удоволствие. Пък и понякога помагам на туристите, когато се изгубят. Скривам бастуна и се правя, че не съм сляпа. Сигурно суетата ме кара да го правя… Всичко това звучи ли ти смислено, Жак? Само исках да ти кажа защо означаваш толкова много за мен и защо съм толкова дръзка. Няма нищо, ако не ме разбереш. Понякога не знам какво искам. Напоследък животът ми е празен и пуст. Чувствам, че краят ми наближава и че съм била само един незрящ зрител. Никога не съм била част от действителния живот. Винаги съм била извън него, гледайки с незрящите си очи… Твърде много ли се оплаквам? Не обичам хората, които се оплакват. Толкова е лесно да се занимаваш само с личните си проблеми и да не се интересуваш от грижите на другите.
Не съм в състояние да рисувам, откакто тя започна да разказва историята си. Бавно смесвам на палитрата цветовете, които ще ми трябват за фона. Изстъргвам още едно чисто място, където мога да ги разбърквам. Потресен съм.
Мирабел спря да плаче, докато говореше. Историята й е толкова ужасна и невероятна. Поглеждам я и се трогвам така, както не ми се е случвало от години — може би откакто се роди първото ни бебе.
Ставам и се приближавам до нея. Падам на колене. Тя слага ръка на главата ми.
— Съжалявам, Мирабел. Освен слепотата, нито едно от тези страдания не ти се е отразило. Ти гледаш толкова позитивно на живота и живееш така, сякаш нищо не се е случило. Как го правиш?
— Всичко това беше много отдавна, Жак. Само исках да ти го разкажа, за да ме разбереш. Не желая съкровените ми тайни да стоят помежду ни. Надявам се, че разказът ми може да ни сближи.
Ставам и се вглеждам в нея.
— Имаш ли достатъчно сили, за да продължиш да позираш или да приключим за днес? Сега чувствам, че мога да те нарисувам много по-добре, отколкото преди да ми разкажеш за живота си. Виждам дори апартамента по различен начин, след като знам колко добре си живяла тук, колко си страдала после и колко дълго си била сама. Трябваше да се досетя, но не се замислих. Имам един много неприятен проблем, Мирабел — знам как стоят нещата, но не ги чувствам.
— Има ли достатъчно светлина, за да продължиш да рисуваш, Жак? Бих искала да постоя още с теб. Мисля, че слепецът се научава да бъде нещо повече от другите хора.
Връщам се при триножника и поглеждам Мирабел. Изглежда толкова мъничка, крехка и самотна. Знаех само за силата, смелостта и невероятните й способности, но сега чувствам, че я познавам много по-добре и по-задълбочено.
Започвам с фона. Избирам синьо, примесено с тъмночервено. Мислех да използвам топли цветове — червеникаво и кафяво, но сега знам, че няма да подхождат. Това не са цветовете на слепотата и самотата. Излъчват твърде много топлина и интимност — такива, каквито изпитвам към нея. Ала това не е достатъчно, за да придаде достоверност на картината. Трябва да изобразя тези неща на лицето й, а не около нея. Жизнеността й трябва да изпъква на фона на студенината, която е познавала.
— Жак, ти каза, че имаш съпруга и деца. Искаш ли да ми разкажеш за тях, докато рисуваш? Много бих искала да знам нещо за миналия ти живот. В слепотата си чувствам, че те познавам, но само такъв, какъвто си сега пред мен. Не си ми разказвал много за себе си, освен за начина, по който живееш сега, а този живот не изглежда подходящ за мъжа, когото познавам. Би ли ми разказал каквото можеш?
Знам, че няма да мога да рисувам, докато говоря, но се залавям с фона.
— Моята история не е много интересна. Толкова е обикновена — като на хиляди други хора, че не си заслужава да я разказвам. Не съм разказвал на никого за миналото си, отчасти защото не бях сигурен кое е вярно и кое съм измислил или не съм забелязал. Често се подвеждаме по-скоро от незнанието си, отколкото от онова, което мислим, че правим. Но щом искаш да я чуеш, ще се опитам да събера мислите си и да ти я разкажа, колкото е възможно по-точно. Това може да ми помогне. Ти си единственият човек, когото познавам, с който мога да се опитам да бъда откровен и дори искам да го направя.