— Но, Жак, ти си постигнал голям успех. Как си станал художник по улиците на Париж, където се запознахме?
— Бъди търпелива, Мирабел. Скоро ще узнаеш и това. Или може би е по-добре да ти го разкажа друг път. Нищо не виждам. Седя в тъмното и не те виждам.
— Може би така е най-добре, Жак, ако нямаш нищо против. Моля те, продължавай. Не можеш да спреш дотук. Пийни още кафе. Не е съвсем изстинало.
Тя ми налива, без да се колебае. Едва съзирам чашата в мрака.
— Добре, сега следва най-трудното. Не знам дали ще съумея да го разкажа така, че да ме разбереш. Слушай внимателно и после ще ми кажеш какво съм сторил и защо. Моля те, Мирабел… През цялото това време, докато правех кариера и ставах все важен за компанията, Лори и децата ужасно страдаха, а аз дори не го забелязвах. Не съзнавах по какъв начин всичко това се е отразило на живота им. Толкова е лесно да се увлечеш в работата си и тя да се превърне в твой живот и да измести семейството ти. По някакъв странен начин Ем Би Ай и хората, с които работех, станаха моето семейство. Не знам кога надпреварата да надмина колегите си, да задържа позициите си или да се усъвършенствам започна да става по-важна от работата, с която всъщност се занимавах и как загубих връзка със съпругата, истинския си живот, деца, дома и любовта… Отивах на работа преди седем сутринта. Опитвах се да бъда пръв. Тръгвах, преди децата да са се събудили и се прибирах вкъщи чак след осем вечерта. Обикновено децата вече се бяха нахранили, а когато бяха по-малки — спяха. Лори ставаше сутрин с мен, после стоеше до късно, за да вечеряме заедно. Сигурно това е било истински ад за нея. А аз дори не забелязвах!
Вторачвам се в сгъстяващия се мрак в стаята, за да видя дали Мирабел разбира всичко това. Очите й са като черни дупки в неясната бледност на лицето. Защо ли започнах да й разказвам? Може би в живота има лични неща, които човек трябва да запази в тайна.
Но точно това се опитвам да избегна сега. Искам да бъда уязвим и да знаят всичко за мен. Вече не желая да крия чувствата си. Сигурен съм, че това беше част от вината ми. Отново въздъхвам и изпивам остатъка от студеното кафе.