— Аз имам голяма колекция от барокова музика, Мирабел, особено за клавесин, но никога не съм свирил. Единственият начин, по който слушах музика, беше чрез скъпа стерео уредба. Не очаквах, че някой може да направи онова, което си сторила ти.
— Прослушвах записите много внимателно. Упражнявах се сама, без ноти, докато разбрах кой клавиш какъв тон издава. Седях, докосвах всяка част на клавесина и се научих точно къде да слагам пръстите си. Свирех, докато клавесинът се превърна в част от тялото ми, а тялото ми — в част от клавесина. После започнах да се записвам на магнетофон и прослушвах много внимателно записите си. Слагах си слушалки, за да не чувам страничния шум. Свирех малки откъси от творбите и ги повтарях, докато ги запомних. Живеех с музиката. Поръчах да поставят двойно стъкло на прозореца в тази стая, за да не безпокоя никого с упражненията си. Понякога свирех цяла нощ. Както вече казах, за слепеца няма разлика между деня и нощта. Много исках да бъда сама с музиката.
— Не съзнавах, че си се научила да свириш, само като си слушала звуците, Мирабел.
— Така е, Жак, но не забравяй, че музиката е преди всичко звук. Нотите са само начин да я споделиш. Със съвременните записи това става по-лесно. Но аз познавам музиката само каквато е всъщност — звук. Не са ми необходими ноти. Понякога, особено при полифоничните творби на Бах, където има два, три или дори четири гласа, е много трудно. Вероятно ще е по-лесно, ако видя нотите, но щом слушам внимателно, мога да различавам гласовете. Знаеш ли, те са съвсем различни. Научих се да ги свиря един по един, после заедно. Чудесно преживяване. Все едно аз композирах музиката.
Поглеждам я с подновен интерес и уважение. Трудно е да повярвам, че музиката, която току-що чух, беше изпълнена „по слух“ от човек, който никога не е виждал ноти. Подобно на много хора аз бях убеден, че написаната музика е истинската, а онова, което свирят, е само изпълнение. Ала Мирабел има право — истинската музика е звукът, който композиторът е чувал в главата си, а нотите са само писмени знаци и начин за общуване между музикантите или между композитора и изпълнителя. Това може да е основата на проблема ми с рисуването — нещо, за което съм мислил.
Щом Мирабел не може да вижда, защото се страхува от онова, което ще види, възможно ли е аз да рисувам от нейните описания, съхранени в паметта й, както направихме на площад „Фюрстенберг“ и тя да бъде доволна и убедена, че ще хареса картините, ако може да ги види? Изображенията ще бъдат нещо като нотите в музиката. Аз ще бъда изпълнителят на оригиналните образи в представите на Мирабел — досущ звуците в главата на композитора.
Тя се усмихва, а ръцете й са още в моите.
— За какво мислиш, Жак? Чувствам как нещо се върти в главата ти. Почти както усещам потрепването на ръцете ти. Какво има?
— Би ли направила един експеримент с мен, Мирабел? Като картината, която нарисувахме на площад „Фюрстенберг“ — комбинацията от спомените и силата на виденията ти, съчетана със способностите ми на художник, ни помогнаха да създадем нещо, което никога не съм правил сам. Както ти слушаш записите и после ги свириш, така и аз слушах описанията ти и ги рисувах, смесвайки ги с онова, което виждах. Ти ми отвори очите по един много особен начин.
Млъквам. Тя още гледа лицето ми с незрящите си очи. Сетне продължавам с надеждата, че Мирабел няма да сметне за насилничество онова, което искам да предложа.
— Мирабел, вероятно ако съумея да нарисувам картини, като образите, които си запазила в паметта си, може да дойде момент, когато ще събереш достатъчно увереност в общата ни работа, за да си позволиш да прогледнеш. Разбираш ли?
— Да, разбирам. Много бих искала да бъда с теб, когато рисуваш. Запомнила съм двайсет различни места. Можем да седим заедно и да създадем прекрасни картини. Отново да нарисуваме площад „Фюрстенберг“. Толкова е красив. Имам чудесни спомени от него. А сега, Жак, и аз искам да ти направя едно предложение.
— Добре. Пак се започва. Първо беше предложението за цвета на гълъбите и как изглеждат в замяна за един чудесен обяд. После — да нарисувам портрета ти, за което ми плати хиляда франка. Сетне всеки да разкаже за себе си и за миналото си. Е, какво ще бъде сега?