Надявам се, че е почувствала шеговитостта в тона ми. Стисвам ръцете й. Господи, не искам да причинявам болка на тези вълшебни ръце!
— Забрави едно от предложенията, Жак.
— Кое?
— Ами, аз почти ти се предложих. Не си ли спомняш?
За пръв път се радвам, че не може да ме види. Мисля, че се изчервявам. Тя не откъсва поглед от мен. Понякога съм убеден, че Мирабел трябва да вижда.
— Не, Мирабел, не съм забравил. Тогава не го осъзнах, защото не те познавах толкова добре, но това беше най-милото предложение от всички. Но вече ти казах, че съм женен. Сега знаеш всичко за мен и ще имам чувството, че постъпвам неправилно. Не бих могъл да живея с мисълта, че ще измамя съпругата, децата и себе си. Пък и това би означавало да се възползвам от теб.
— Някои от тези неща са верни, но това не са истинските причини. Истината е, че съм твърде стара, нали?
— Отчасти е така, Мирабел. Но колкото повече те опознавам, ти сякаш се подмладяваш.
— Но всъщност остарявам, Жак. А сега, може ли да направя новото си предложение?
Тя се усмихва широко, както никога досега. Думите й са добре премерени и деликатни, а усмивката — лъчезарна. Как е възможно една възрастна жена да има такива хубави зъби? Не може да са изкуствени, изглеждат естествени. Няма и следа от усмивката със стиснати устни, характерна за хората с изкуствени зъби.
— Предлагай, Мирабел. Слушам.
— Откакто ти влезе тук, Жак, аз осъзнавам, че в дома ми цари безпорядък. Опитвам се да почиствам всичко, което мога да стигна, но бъди откровен — останалото е в ужасно състояние, нали?
— Да, Мирабел, мръсно е. Таваните са посивели от натрупвана мръсотия и тапетите са разлепени. Рамките на вратите също са мръсни, но инак се справяш много добре и апартаментът е чист.
— Не, Жак, искам домът ми да е хубав. Можеш ли да ми помогнеш? Умееш ли да боядисваш и да лепиш тапети? Ти си художник, би трябвало да знаеш как да правиш тези неща.
— Отдавна не съм правил това, Мирабел. Вършех тези неща, когато бях млад, но оттогава минаха двайсет години.
— Предложението ми е да се махнеш от твоя студен и мръсен таван и да дойдеш да живееш с мен. Можеш да спиш в спалнята на родителите ми, която никога не съм използвала. Има хубаво легло и гардероб. Не влизам в тази стая, но си я спомням много добре. Стаята на Роланд е за моята музика, но ти можеш да използваш спалнята на родителите ми, ако ми помогнеш да направя апартамента отново хубав, дори по-хубав от едно време, когато бях млада. Вероятно това също може да ми помогне да прогледна.
Последното й изречение ме кара да обмисля автоматичното отхвърляне на тази идея. Извоювах свободата и уединението си и колкото и да ми е приятно да бъда с Мирабел, не искам да се отказвам от онова, което съм спечелил. Но може би щом има чувството, че домът й отново ще е хубав, място за радост и удоволствия, тя наистина ще прогледне.
— Сигурна ли си, че го искаш, Мирабел? Не забравяй, че си придобила определени навици от самотата — както и аз. И двамата ценим уединението си и същевременно се страхуваме от него. Мислиш ли, че ще можеш да търпиш друг човек, живеещ толкова близо до теб? Помисли.
— Вече мислих за това. Имаш право, затова само ще опитаме, за да видим дали ще се чувстваме удобно. Ако някой от двама ни не се чувства добре, винаги можем да се върнем към старото положение. Аз искам да съм свободна само рано сутрин за уроците си по чужди езици, музиката и упражненията по йога. Каза ми, че сутрин тичаш. В такъв случай няма да си пречим. После ще се грижа за гълъбите си. По същото време ти ще можеш да рисуваш. Сетне, след като обядваме, ще ходим да рисуваме заедно, както ти предложи. Струва ми се съвсем разумно. Какво мислиш?
Не мога да не се усмихна. Веселието прозвучава и в гласа ми. Мирабел го чува и също се усмихва.
— За всичко си помислила, нали? Какъв е планът ти този път?
— Нямам план. В пълна безопасност си с тази сляпа възрастна дама. Но искрено се надявам, че ще направиш апартамента по-хубав. Сигурно ще намериш време за това. Имам пари за боя, килими и дори за някои нови мебели. Мисля, че ще бъде чудесно да го направим заедно.
— Добре, Мирабел. Но няма да пренеса нещата си от моя „студен и мръсен таван“. Искам да чувствам, че е там. Би ли ми показала стаята, където ще спя?
Тя става и тръгва към вратата зад мен, до стаята с клавесина. Превърта ключа, който е в ключалката.