Мислих внимателно, когато купувах боите. Наблизо намерих един магазин, където боите и четките струват наполовина по-евтино от другаде. Реших да купя бои „Льо Уран Буржо“, защото не са твърде скъпи. Взех тубички с размери, подходящи за ателие. Опитах се да се придържам към най-евтините бои. Купих сребристобяло и абаносово черно. Това са любимите ми цветове, откакто учех в училището в Пен и мечтаех да стана художник.
После си купих земни цветове. Ако се наложи, ще рисувам с тях и то само с черното и бялото. Взех червеникавокафяво, жълто-кафяво, тъмнокафяво и жълта охра. После купих тубичка светло морскосиньо. Общо седем цвята. За да попълня спектъра си, при това на не много висока цена, взех и виолетово-синьо — най-евтиното, което намерих. После хромово жълто и оранжево. После — тъмночервено. Купих и тревисто зелено, което е почти прозрачно и може да се използва за фон, както и да се добавя към жълтите и земни багри на листата на дърветата и храстите. Накрая се изръсих и купих лазурно синьо като тринайсети цвят. Изобразяването на парижкото небе без лазурно синьо е истинско предизвикателство.
Взех си четки от свинска четина, номера 4, 8 и 10 и най-голямото разточителство — номер 6. Само последната четка струва четирийсет и два франка — достатъчно, за да живея две седмици.
Приготвям сам лака от материалите, които купувам от евтиния магазин наблизо. Оттам взимам и огромни кутии с бяла акрилна боя, терпентин и ленено масло.
Най-скъпи са платната. Изхарчих половината си пари, за да купя док от един специализиран магазин. Крада дъски от тавана, за да правя рамки. Прикрепям платното към тях с гвоздейчета и чук. Намерих го със счупена дръжка в една боклукчийска кофа долу на улицата.
Опъвам платното с пръсти. Най-трудното е, когато го приковавам към рамката и затоплям лепилото. Тъй като в почивните дни в сградата няма никой, а портиерката не идва в неделя, аз съм решил, че това е най-подходящият ден. Шумът от чукането се чува, а вонята на лепилото е ужасна.
Миналата неделя работих през целия ден. Първо събрах малко зеленчуци и плодове, когато затваряха пазара „д’Алигр“. Там изхвърлят всичко, което започва да гние. Сготвих ежеседмичния си гювеч и в същото време опънах платното и направих лепило. Миризмите се смесиха.
Изработвам четири рамки, слагам два пласта акрилна боя на платната и ги опъвам. Сетне ги поставям на лавиците. Правя ги по стандартните френски размери — около шейсет на трийсет сантиметра. Сега за пръв път рисувам на едно от по-големите, защото малките започнаха да ме изнервят. Ще стана истински велик художник, само дето не печеля пари.
Въпреки евтините решения на проблемите си, скоро ще фалирам окончателно, ако не намеря начин да продам проклетите картини. Изчислявам, включвайки материалите, но не и труда и времето си, че съм вложил по сто франка във всяка картина. Това означава, че трябва да си докарам най-малко по триста франка на картина. Наоколо не се разхождат много хора с толкова пари в джоба, готови да ги похарчат за произведения на неизвестен художник. Но туристическият сезон наближава. Вероятно ще продам нещо през лятото. Трябва да го направя.
Независимо от това не се оплаквам. Засега нещата не вървят зле и се чувствам страхотно. Знам, че всичко ще се оправи. Имам чувството, че животът отново придобива смисъл.
Най-лошото е самотата. Опитвам се да се преборя с нея, но тя непрекъснато се прокрадва у мен. Освен това се опитвам да поддържам хигиената си. Веднъж седмично ходя в обществената баня до полицейския участък край пазара „д’Алигр“. Изтърквам мръсотията от тялото си и тъпча с крака дрехите си, за да ги изпера добре. Изстисквам водата от тях, слагам ги в найлонова торба и ги простирам да съхнат на тавана. Имам втори комплект дрехи, които обличам, след като се изкъпя. Но въпреки това приличам на безделник. Може би заради брадата. Подрязвам я, така че не е рошава, но когато не гладиш дрехите си, а ги тъпчеш с крака и имаш брада, макар и чиста, не може да не приличаш на клошар. Трудно е да се бръснеш сутрин без топла вода. Ножчетата за бръснене биха увеличили разходите ми, а освен това започвам да харесвам брадата си. Тя прогонва проклятието на Ем Би Ай от мен и ме насочва в правилната посока — онази, към която съм се стремил през целия си живот.