— Да. Оттам излиза и семето. Много е чувствителна. Внимавай.
— Причинявам ли ти болка?
— Не. Много си нежна.
— Не знаех, че мъжете са толкова чувствителни. Те не са много по-различни от жените, нали? Сигурно е чудесно, когато мъжът сложи тази чувствителна част от себе си в най-чувствителната част на жената. Сега разбирам защо толкова много се говори за секс и любов. Това е истинско чудо, нали?
— Точно така, Мирабел, чудо.
Чудо е, че още се сдържам. Не знаех, че мога да го направя. Започвам да се чудя дали съм се променил през изминалата година. Може би алкохолът и спането на земята си отмъщават и затова не мога да свърша. Знам, че ако — продължавам да се стискам, вероятно ще изпитам един от най-силните оргазми, каквито не съм имал, откакто бях петнайсет годишен.
— Може ли да опитам вкуса на пениса ти, Жак? Мирише на мъж. Не знаех, че това е миризмата, която долавям у мъжете. Много ми се иска да усетя вкуса на твоя пенис.
— Трябва да внимаваш, Мирабел. Много съм възбуден и всеки момент може де излея семето си. Става ми все по-трудно да се сдържам.
— Няма да те ухапя, Жак. Много ще внимавам.
— Не се притеснявам, че ще ме ухапеш, Мирабел. Но повечето жени се страхуват да вкусят или да погълнат мъжкото семе. Не искат да го направят. Струва им се обидно.
— Защо? Отровно ли е мъжкото семе? Щом слято с женското яйце, създава нов човек, семето трябва да е нещо хубаво и важна част от живота. Защо се страхуват?
Тя е надигнала глава и здраво стиска пениса ми с две ръце.
— Не знам, Мирабел. Не съм мислил за това. Не ми се е случвало да пият семето ми, но съм чувал за такива жени. Има и мъже, които пият семето на други мъже. Лори не искаше да долепи уста до пениса ми. Направи го едва миналата година, след като тръгна с Дидие. Но дори тогава не пиеше семето ми.
Усещам, че неудържимата ми ерекция леко стихва. Членът ми е още твърд, но вече нямам чувството, че тестисите ми ще се пръснат.
— Хората са странни, нали, Жак? Често се страхуват от най-приятните неща. А ти опитвал ли си семето на друг мъж? Или своето? Какъв е вкусът му?
— Не съм опитвал семето на друг мъж, Мирабел, нито своето. Предполагам, че се страхувам като всички останали. Не знам защо.
— Аз съм сляпа, както знаеш, и вкусовите и обонятелни възприятия означават много за мен. Мисля, че долавям мириса на семето ти. Много е хубав. Не ми ли позволиш да усетя вкуса му, ще бъде все едно някой да не ти позволи да видиш нещо красиво, например изгрева или залеза, или светлината, прозираща през дърветата. Мислиш ли, че това е справедливо? Обещавам, че ако не харесам вкуса на семето ти, ще ти кажа, а ако предпочиташ, ще го изплюя. Съгласен ли си?
— Ако искаш, можеш да опиташ вкуса на пениса ми, Мирабел. Ако почувствам, че изхвърлям семето си, ще ти кажа и ще се дръпна. Имаш ли нещо против? Много е възбуждащо, когато някой опитва вкуса на пениса ти, затова внимавай.
— Ще бъда много внимателна. Но искам да опитам и вкуса на семето ти. Би било прекрасно да имам част от семето ти в себе си. Не е отровно и няма да се разболея. Защо се притесняваш толкова много?
Тя започва, прокарвайки устни и език от основата на пениса ми, където е окосмената част, до върха му. Усещам нежните тласъци на езика й, докато го плъзга по цялата дължина на члена ми. Разтварям крака, за да й направя повече място. Тя спира.
— Кожата под пениса е набръчкана и с косъмчета, а вътре има нещо. Там ли държиш семето си, Жак?
Усещам, че ръцете й изучават тестисите ми. Плъзга пръсти чак до ануса.
— Да, това са тестисите, Мирабел. Там мъжът държи семето си.
— Приличат на костилки от праскова. Странно усещане. Толкова са различни по структура от пениса. Той е гладък, а те — набръчкани.
— Ако пенисът е мек, те също са меки, Мирабел. Така е устроен мъжът.
— Не знаех, че мъжете са толкова интересни.
Тя придвижва ръце към върха на пениса, подръпвайки кожата. Хваща го здраво и надига устни, за да го докосне.
Членът ми е отново възбуден и твърд. Усещам структурата на езика й — грапав и същевременно влажен и гъвкав. Ближе върха на пениса ми и после цепката. Не мога да се сдържа и започвам леко да се гърча, като едва сподавям стенанието на върховна наслада.