Внезапно движение привлече вниманието ми. Очите на Сидни бяха разширени и тя понечи да пристъпи към Дмитрий, за да го спре.
— Какво правиш? — извика. — Не я освобождавай!
Дмитрий не й обърна внимание, а аз сграбчих ръката й и я дръпнах назад.
— Всичко е наред, всичко е наред. — Не можех да позволя Сидни да изпадне в паника. — Тя не е стригой. Погледни я. Тя е морой.
Тя поклати бавно глава.
— Не е възможно. Нали я видях преди малко.
— Същото се случи и с Дмитрий. Съвсем същото. Не смяташ, че той е стригой, нали? Вярваш му. — Пуснах я и тя застана нащрек, а по лицето й бе изписано недоверие.
Погледнах надолу към братята и осъзнах, че положението им може да е по-сериозно, отколкото смятах. Робърт, макар и да не беше стригой, беше толкова блед, че спокойно можеше да мине за такъв. Очите му бяха празни, а от полуотворената му уста се бе проточила лига. Явно бях избързала с преценката от преди малко, че възстановяването на стригой е лесно. Той я бе пронизал като професионалист, но очевидно имаше странични ефекти. Виктор се опитваше да окуражи брат си, като му шепнеше нежни и успокоителни думи. А върху лицето на Виктор… ами, беше изписан израз на състрадание и страх, какъвто не бях виждала преди. Мозъкът ми не знаеше как да го съгласува с утвърдения образ на безскрупулен злодей, който си бях изградила за него. Сега изглеждаше добър и нежен.
Виктор вдигна глава към мен и устните му се извиха в горчива усмивка.
— Какво, нима ти се изчерпаха остроумните и саркастични забележки? Би трябвало да си щастлива. Ние ти дадохме това, което искаше. Искаше да получиш отговори от Соня Карп, нали? — Кимна към нея. — Върви да ги получиш. Цената им определено е много висока.
— Не! — възкликна Дмитрий. Той все още притискаше Соня до гърдите си, но при думите на Виктор нежното му изражение стана кораво и решително. — Да не си полудял? Не видя ли какво стана току-що?
Виктор повдигна вежди.
— Да. Забелязах.
— Тя не е в състояние да отговаря на никакви въпроси! Тя е в шок. Оставете я на спокойствие.
— Не се дръж така, сякаш тя е страдащата в случая — сряза го Виктор. Извърна се към Робърт и помогна на брат си да стане и отиде до дивана. Робърт едва движеше краката си, които трепереха и се огънаха, преди да се отпусне върху дивана. Виктор го прегърна. — Ще се оправиш. Всичко ще бъде наред.
— Дали? — попитах неуверено. Робърт не изглеждаше никак добре. Мислите ми от преди малко как владеещите духа ще спасяват стригоите, ставаха все по-нереалистични. — Той… той го е правил и преди и се е възстановил, нали? А и Лиса е добре.
— Тогава Робърт беше доста по-млад, както и Василиса — отвърна Виктор и потупа брат си по рамото. — А и това едва ли може да се нарече обикновена магия. Дори да го направиш само веднъж, е нещо велико. А два пъти? Двамата с теб знаем как действа духът, а този подвиг взема своя дан от тялото и от ума. Робърт направи огромна саможертва заради теб.
Предполагам, че беше истина.
— Благодаря ти, Робърт — промълвих. Думите се отрониха несигурно от устните ми. Робърт изглежда не ме чу.
Дмитрий се изправи със Соня на ръце. Тя все още плачеше, но риданията й стихваха.
— Тя трябва да си почине — рече той рязко. — Повярвай ми, нямаш представа какво преживява в момента.
— О, вярвам ти — отвърнах.
— Вие сте идиоти — отсече Виктор. — И двамата.
Беше истинско чудо, че кръвнишкият поглед на Дмитрий не прикова Виктор към пода.
— Засега не позволявам никакви разпити.
Кимнах в знак на съгласие. И без това не знаех какво друго да направя. Когато Лиса бе върнала Дмитрий, се бе изпълнила със същото пламенно желание да го закриля. Той може и да не беше променил Соня, но беше единственият сред нас, който знаеше през какво преминава тя. Зная, че на самия него му беше много трудно да се приспособи и че първоначалните чувства след промяната. Като това дори не включваше последвалата депресия.
Дмитрий мина покрай нас и отнесе Соня в спалнята й. Сидни ги наблюдаваше как излизат, сетне погледна към дивана, където Виктор все още седеше до брат си, преметнал ръка през раменете му. Пълните й с учудване очи срещнаха моите.