Именно тази поредица от събития доведе до това, което се случваше сега: Лиса и тримата й придружители отиваха на тайната среща с Амброуз.
— Подранила си — каза й той, като ги пусна вътре, преди Лиса да почука втори път. Това беше личната стая на Амброуз, а не някой пищно обзаведен салон за прием на клиенти. Напомняше на стаите от спалното помещение, но беше много изискано подредена. По-изискано от всичко, което дотогава бях виждала. Вниманието на Лиса бе съсредоточено изцяло върху Амброуз, затова само бегло, с крайчеца на окото си зърна как Еди огледа набързо стаята. Аз лично бях доволна, че той отново се бе върнал на своя пост, и предположих, че не се доверяваше много на Амброуз — или на който и да било друг извън най-близкото ни обкръжение.
— Какво става? — попита Лиса веднага щом Амброуз затвори вратата зад гърба си. — Защо бе нужна тази спешна среща?
— Защото искам да ти покажа нещо — отговори й той. Върху леглото му бе струпана купчина документи. Той се приближи и взе този, който бе най-отгоре. — Помниш ли, когато ти споменах, че са заключили вещите на Татяна? Е, сега вече всичко е проверено и ги върнаха. — Ейдриън се помръдна притеснено. Отново само аз го забелязах. — Тя имаше сейф, в който пазеше по-важните документи. Очевидно онези, които е трябвало да останат тайни. И…
— И? — подкани го Лиса.
— И реших, че никой не трябва да ги намери — продължи Амброуз. — Не знаех за какво се отнасят повечето от тях, но щом тя е пожелала да останат в тайна… просто си казах, че такива трябва да си останат. Знаех комбинацията на сейфа й и… ги откраднах. — По лицето му се изписа угризение, но не каквото би трябвало да изпитва един убиец. Беше само чувство на вина заради кражбата.
Лиса го изгледа нетърпеливо.
— И?
— Никой от тези документи не е свързан с това, което търсиш… освен може би този. — Подаде й един лист. Ейдриън и Кристиан веднага я наобиколиха.
Скъпа Татяна,
Последното развитие на събитията е донякъде изненадващо. Смятах, че всички сме съгласни, че сигурността на нашия народ изисква много повече от това, да се намали възрастта на пазителите. Позволихме прекалено много от тях да си прахосват времето, особено момичетата. Ако предприемеш необходимите действия за връщането им в строя — а ти много добре знаеш какво имам предвид, — редиците на пазителите чувствително ще укрепнат. Сегашният закон е напълно неподходящ, особено след като се уверихме в провала на „тренировъчния“ ти експеримент.
Също толкова шокираща е новината, че замисляш да освободиш охраната на Дмитрий Беликов. Не разбирам какво точно става, но не можеш да се доверяваш само на външни признаци. Може да се окаже, че си пуснала на свобода едно чудовище — или най-малкото шпионин — сред нас. Той би трябвало да бъде държан под по-строга охрана, отколкото е в момента.
Всъщност продължаващата ти подкрепа за изучаването на магията на духа създава само неприятности и несъмнено е причината да се стигне до тази неестествена ситуация. Вярвам, че е имало причина този магически елемент да е бил изгубен за нас от толкова векове. Нашите предшественици са осъзнали навремето колко е опасен и са го заклеймили. Ейвъри Лазар е ярко доказателство за това, а твоето дете чудо, Василиса Драгомир, сигурно ще я последва. Като окуражаваш Василиса, ти всъщност подпомагаш упадъка на фамилията Драгомир — древна родословна линия, заслужаваща да угасне с достойнство в нашата история, а не да бъде опозорена от някаква душевна болест. Подкрепата ти за нея може да изложи на риск и собствения ти племенник, на което никой от нас не желае да става свидетел.
Съжалявам, че те обременявам с толкова много упреци, защото продължавам да се отнасям с най-дълбока почит към теб и уважение към умението ти да управляваш толкова много години нашия народ. Сигурна съм, че скоро ще стигнеш до най-подходящите решения, макар да се боя, че мнозина не споделят моята увереност в теб. Носят се слухове, че народът може да се опита сам да реши проблемите си, и аз се опасявам какво може да последва.
Писмото беше напечатано на принтер, нямаше подпис. За миг Лиса не успя да го осмисли изцяло, защото беше напълно погълната от частта за опозоряването и упадъка на фамилията Драгомир. Това беше много близо до видението й по време на изпита.