— Случват се такива неща, когато постоянно скачаш от покриви — промърморих. Шегите ми бяха изпитано средство за прикриване на неловки моменти. — Знаеш ли, май никога не сме се упражнявали на това по време на тренировките.
Усмихна ми се, взе бинта и превърза стегнато глезена ми След това извади…
— Плик със замразен грах?
Дмитрий сви рамене и нагласи плика върху глезена ми. От студеното веднага ми олекна.
По-лесно е, отколкото да купиш цяла торба с лед.
— Ти си невероятен, Беликов. Какво друго си домъкнал?
Останалото от съдържанието на торбите се оказа одеяла и малко храна. Усмихнах се широко, като видях, че не бе забравил да ми вземе чипс със сметана и блокче шоколад. Трогнах се, че е запомнил такива малки подробности за предпочитанията ми. Но усмивката ми помръкна, когато осъзнах нещо.
— Не си ми купил никакви дрехи, така ли?
— Дрехи ли? — изненада се той, сякаш беше непозната дума.
Посочих му скъсаната си рокля.
— Не мога дълго да изкарам така. Какво да правя сега? Да си наметна одеялото като тога? Такива сте вие, мъжете никога не се сещате за тези неща.
— Мислех само за раната ти и за оцеляването. Смяната на дрехите е лукс, а не необходимост.
— Дори и дългото ти кожено палто? — подметнах лукаво.
Дмитрий застина за миг и след това изруга. Нямаше защо да носи дългото си кожено палто вътре в къщата на семейство Мастрано — честно казано, и навън не му трябваше — и го бе забравил заради ненадейната схватка.
— Не се тревожи, другарю — подразних го. — Не са се свършили дългите кожени палта по земята.
Той разстла одеялата на пода и се излетна върху тях. Лицето му бе добило толкова страдалческо изражение, че беше почти комично. Битки, куршуми, престъпници… никакъв проблем. Но да изгуби дългото си кожено палто? Истинска криза.
— Ще си купиш друго — опитах се да го успокоя. — Нали знаеш, след като открием Джил, след като изчистя името си и спася света.
— Само толкова ли? — попита, при което и двамата прихнахме. Но като се излегнах до него, и двамата се натъжихме.
— Какво ще правим сега? — попитах. Май тази вечер това беше най-често задаваният въпрос.
— Ще спим — отвърна той и изгаси фенера. — А утре ще се свържем с Ейб, Таша или… някой друг. Ще ги оставим те да се оправят и да заведат Джил там, където трябва.
Изненадах се колко унило прозвуча гласът ми, когато заговорих:
— Имам чувството, че се провалихме. Толкова бях щастлива, когато намерихме семейство Мастрано. Мислех си, че сме направили невъзможното, но се оказа напразно. Толкова много работа за нищо.
— За нищо ли? — удиви се той. — Това, което направихме, е… нещо голямо. Ти намери сестрата на Лиса. Още една Драгомир. Не мисля, че действително осъзнаваш важността на свършеното. Не разполагахме с почти никакви следи, но ти не се отказа и успя.
— И изгубих Виктор Дашков. Отново.
— Е, характерното за него е, че не остава скрит задълго. Той е от онези хора, които искат винаги да контролират всичко. Накрая ще предприеме някакъв ход и когато го направи, ще го пипнем.
Усмивката се завърна на устните ми, макар да знаех, че той нямаше как да я види.
— А пък си въобразявах, че тук аз съм оптимистът.
— Явно е заразно — долетя отговорът му. После, за моя изненада, ръката му напипа моята в тъмното. Пръстите ни се преплетоха. — Добре се справи, Роза. Много добре. А сега спи.
Не се докоснахме по друг начин, но ръката му излъчваше цялата топлина на света. Не беше идеален миг, като онзи в библиотеката, но обичайната ни близост и разбирането помежду ни бяха по-силни от всякога, така че и това ми стигаше.
Всичко бе както трябва. Естествено. Не исках да спя. Исках само да съм тук и да се порадвам на шанса си да съм с него. Не е изневяра, реших аз, като се замислих за Ейдриън. Просто се наслаждавах на тази близост.
Все пак сънят беше от съществено значение. Съставихме си график за дежурствата на смени. Той щеше да остане буден, докато аз си почивам. Имах чувството, че ако не заспя, той също няма да го направи, когато му свърши смяната. Затворих очи и този път не сърцето си трябваше да успокоявам. А мозъка си, който препускаше бясно като хамстер във въртележка, докато се опитвах да реша какво да предприема. Да се отведе Джил в кралския двор. Да се отведе Джил в кралския двор. Само това беше важно. Ще се свържем с някой, който може да стигне до Джил. Двамата с Дмитрий ще се скрием някъде, така че в скоро време всичко само ще се уреди…