Лиса очевидно мислеше същото.
— Кои са тези гости? — попита тя, макар че имаше много добра представа коя беше Сидни. Беше чула от мен достатъчно подробни описания. Сидни огледа набързо Лиса и предположих, че тя също се е досетила, че пред нея стои Лиса.
— Алхимици — процеди Ханс сърдито. — Знаете ли какво означава това?
Лиса и приятелите ми кимнаха.
— Какво общо имат те с Еди и с този, който ме нападна? — попита тя.
— Може би имат нещо общо. А може и да нямат — сви рамене Ханс. — Но зная, че става нещо странно, нещо, в което всички вие сте замесени и аз трябва да разкрия какво е то. Тя — Ханс посочи към Сидни — е била с Хатауей в Детройт и на мен все още ми е трудно да повярвам, че никой от вас не знае нищо за това.
Ейдриън скръсти ръце и се облегна на стената като съвършена илюстрация на безразличието.
— Можеш да вярваш в каквото си пожелаеш, но аз не познавам никого от тези хора. Нали алхимиците ни мразят? Защо тогава са тук? — По ирония на съдбата Ейдриън беше единственият от моите приятели, който знаеше, че не се намирам в Западна Вирджиния, но това за нищо на света не можеше да се отгатне, ако се съдеше по поведението му.
— Защото трябва да заловим една избягала убийца и е необходимо да разпитаме нейната съучастница — гласеше твърдият отговор на Ханс.
На върха на езика на Лиса бе да отрече, че имам вина, но по-възрастната жена алхимик я изпревари.
— Нямате никакво доказателство, че госпожица Сейдж е била „съучастница“ на вашата престъпница. И продължавам да смятам, че е абсурдно да не ни позволявате да проведем наше, собствено разследване и повече да не се занимавате с този случай.
— При други обстоятелства, госпожице Стантън, бихме се съгласили — отвърна й Ханс. Помежду им сякаш повя леден вятър. — Но този случай, както сама разбирате, е много по-сериозен от всички останали. Нашата кралица беше убита.
Напрежението между пазителите и алхимиците още повече се засили. Осъзнах, че деловите им взаимоотношения не бяха никак сърдечни. Хрумна ми също, че дори началниците на Сидни да повярват, че тя е извършила някакво престъпление те никога нямаше да го признаят пред Ханс — което означаваше, че параноята му не беше изцяло неоснователна Тъй като никой от алхимиците не му отговори, Ханс прие това като съгласие с правото му да се заеме с разпита на Сидни.
— Познаваш ли тези тримата? — Ханс посочи към моите приятели и Сидни поклати глава. — Някога свързвала ли си се с тях?
— Не.
Ханс замълча за кратко, сякаш се надяваше, че Сидни ще промени отговора си, но тя не го направи.
— Тогава как така си се забъркала с Хатауей?
Тя го изгледа напрегнато. В кафявите й очи се четеше страх. Не бях сигурна дали беше точно заради Ханс. Реално погледнато, сега тя имаше достатъчно основания да бъде толкова нервна, като например фактът, че се намираше тук, а също и наказанието, което евентуално щяха да й наложат алхимиците. Разбира се, съществуваше и Ейб. Технически погледнато, той беше причината тя да се забърка в тази каша. Сега трябваше просто да натопи него, като се оправдае с това, че я бе изнудвал. Така щеше да се измъкне невредима от цялата история, но щеше да си навлече неговия гняв. Сидни преглътна и се опита да изгледа Ханс предизвикателно.
— Срещнах Роуз в Сибир.
— Да, да — каза Ханс. — Но как се стигна дотам, че й помогна да избяга?
— Нямам нищо общо с бягството й от това място! — възмути се Сидни. Предполагам, че това бе само половината истина. — Тя се свърза с мен преди няколко дни и ме помоли да й помогна да стигне до някаква къща край Детройт. Твърдеше, че била невинна и че това щяло да й помогне да го докаже.
— Алхимиците знаеха, че тя е беглец — изтъкна Ханс. — Всички получиха заповеди да я издирват. Можела си да й откажеш.
— Когато за пръв път срещнах Роуз, тя не ми заприлича на убиец — искам да кажа, като се изключат убийствата на стригои. Което, реално погледнато, всъщност не е убийство. — Сидни пусна в ход малко от типичното за алхимиците презрение. Добро попадение. — Така че когато ми каза, че е невинна и може да го докаже, реших да й помогна. Закарах я до къщата.
— Вече я разпитахме за това — намеси се Стантън раздразнено. — И ви казахме, че сме го направили. Това, което е извършила, е било глупаво, наивна грешка в преценката й. Но това е наша вътрешна работа, а не ваша. Вие се погрижете за вашата демонична убийца. — Изрече тези думи донякъде небрежно, сякаш се готвеха да отведат Сидни у дома и да й се скарат като на непослушно дете. Аз обаче се съмнявах, че всичко ще се окаже толкова просто.