— Кои бяха с нея? — попита Ханс, без да обръща внимание на думите на Стантън.
Презрението на Сидни нарасна.
— Един от тях беше онзи мъж… Дмитрий Беликов. Този, когото вие приемате за „излекуван“. Не зная кои бяха другите, двама мъже и една жена. Така и не се представиха. — Това беше добре скалъпена лъжа, защото престорената й неприязън към Дмитрий прикриваше факта, че тя познаваше останалите ни спътници.
Лиса се наведе нетърпеливо напред и заговори, преди Ханс да успее да я спре:
— Защо бяхте в Детройт? И как може Роуз да изчисти името си? Особено с Джил?
Ханс не изглеждаше много щастлив от това прекъсване, но не се съмнявах, че той също беше любопитен да узнае повече за Джил и Детройт. Заради това не каза нищо, може би с надеждата, че някой може да се изпусне и да разкрие важна информация. Сидни обаче продължи да играе ролята на дистанцирана и хладна особа.
— Нямам представа. Изглежда, че това момиче Джил също нищо не знаеше. Роуз само ми каза, че трябва да стигне до нея, затова й помогнах.
— И ти й повярва просто така, на сляпо? — учуди се Ханс. — Наистина ли искаш да ме убедиш, че си й се доверила толкова лекомислено?
— Тя е моя… — Сидни прехапа устни, за да не каже думата, която, предполагам, беше „приятелка“. Но бързо се съвзе и отново доби деловото изражение на професионалист. — В нея има нещо, което вдъхва доверие, а си помислих, че ще бъде загуба на време и средства, ако алхимиците ви помагат да преследвате грешния убиец. Реших, че ако е виновна, винаги можех да я издам. Освен това си помислих… помислих си, че ако аз успея да разреша този сложен случай, ще спечеля доверие, одобрение и повишение. — Това беше добра, много добра лъжа. Едно амбициозно момиче се опитва да подпомогне кариерата си чрез потаен и хитър ход. Звучеше много убедително. Но не за всеки.
Ханс поклати глава.
— Не вярвам на нищо от казаното от теб.
Младият мъж от алхимиците пристъпи напред. Пазителите тутакси се напрегнаха, готови да му се нахвърлят.
— Ако тя казва, че така се е случило, значи точно така се е случило. — Изглеждаше предизвикателно настроен и недоверчив също като Стантън, но имаше и още нещо. Някаква загриженост към Сидни, която можеше да се дължи както на лична основа, така и на професионална.
Лиса също го усети.
— По-кротко, Иън — посъветва го Стантън, без да изпуска Ханс от очи. С държанието си все повече ми напомняше за Албърта. Не би могла да се чувства добре в едно помещение, пълно с пазители, но с нищо не се издаваше. — Няма значение дали й вярвате или не. Важното е, че госпожица Сейдж отговори на въпросите ви. С това ние приключихме.
— А родителите на Джил знаят ли нещо? — обади се Лиса. Все още беше шокирана от развоя на събитията — да не говорим колко бе разтревожена заради моето изчезване от безопасния планински град, — но този мистериозен опит да се изчисти името ми я бе впечатлил твърде силно, за да го отмине.
Сидни се обърна към Лиса и аз на практика успях да разчета всичките й мисли. Тя знаеше колко сме близки с Лиса, както и че аз бих искала да я успокоя. Ала нямаше как да стане с всички тези хора в стаята. Освен това трябваше да се съобрази с факта, че нищо не бях казала на Лиса за Джил.
— Не — отрече Сидни. — Просто отидохме там и Роуз заяви, че Джил трябва да тръгне с нея. Никой от семейство Мастрано не знаеше защо. И тогава… тогава Роуз я взе със себе си. Или Джил сама тръгна с нея. Не съм съвсем сигурна какво точно се случи, защото настана невъобразим хаос.
Нито алхимиците, нито пазителите разговаряха повече за отвличането на Джил, което създаде в мен впечатлението, че приемаха историята за чиста монета, особено след като я бяха научили не само от Сидни, но и от родителите на Джил. В нея се съдържаше достатъчно истина, за да прозвучи убедително и да обясни изчезването на Джил. В нея не се споменаваше тайната на фамилията Драгомир, която сега Емили със сигурност би искала да си остане завинаги такава.
— Това е всичко — заговори пак Стантън. — Вече ви го казахме. Сега трябва да тръгваме. — Обърна се към вратата, но пазителите й препречиха пътя.
— Невъзможно е — отсече Ханс. — Въпросът е много сериозен, а госпожица Сейдж е единствената ни връзка с убийцата. Убийца на кралица, която на всичкото отгоре е извършила и отвличане.