Стантън изсумтя презрително. Спомних си как веднъж Сидни сподели с мен, че според алхимиците кралската система за управление на мороите била много глупава.
— По всичко личи, че тя повече няма да ви бъде полезна. Но не се безпокойте, ние ще я задържим. Свържете се с нас ако имате още въпроси.
— Неприемливо — отряза я Ханс. — Тя остава тук.
Другият алхимик, Иън, се присъедини към спора, по-точно се изпречи като щит пред Сидни.
— Няма да изоставим тук един от нашите хора! — Избухването му отново привлече вниманието ми и ми стана забавно. Влюбен до уши. Да, това беше. Не се съмнявах, че той бе влюбен в Сидни и не гледаше на нея само като на колега. Но Стантън го изгледа многозначително, с което му подсказа че тя ще уреди въпроса. Той замълча.
— Вие също можете да останете тук — каза Ханс. — За мен няма значение. Ще ви осигурим стаи за престоя.
— Това вече е неприемливо. — След тези думи Стантън и Ханс се впуснаха в ожесточен спор. Не очаквах да се стигне до размяна на удари, но другите пазителите леко се приближиха, като предпазна мярка.
Очите на Иън се стрелкаха между Стантън и Ханс, но той не се намеси в спора. По едно време обаче погледът му се плъзна по масата, над която Ханс се беше надвесил. Иън внезапно се втренчи напрегнато във фотографията. Само за кратко задържа погледа си върху нея и очите му съвсем леко се разшириха… но Лиса улови промяната в поведението му.
Тя пристъпи към Иън и Сидни. Един от пазителите я изгледа за миг, но прецени, че Лиса е в безопасност, и отново насочи поглед към Стантън.
— Ти го познаваш — промърмори Лиса, като се постара да говори по-тихо от спорещите водачи на двете групи. Всъщност май заговори прекалено тихо, защото Сидни и Иън я изгледаха неразбиращо. Техните уши не можеха да долавят толкова слаби звуци, колкото тези на мороите или дампирите.
Лиса се огледа неспокойно, тъй като не искаше да привлича вниманието. Повиши леко тон.
— Ти го познаваш. Този там, на снимката.
Иън се втренчи в Лиса. По лицето му беше изписана смесица от учудване и предпазливост. Нямаше съмнение че се отнасяше резервирано и надменно към вампирите но думите й го свариха неподготвен. А Лиса, дори и да беше за него дяволско създание на нощта, си оставаше много красиво създание.
— Иън — попита Сидни тихо. — Какво има? — В интонацията й се прокрадна нотка на настойчивост, която според мен му повлия, още повече че идваше от гласа на неговата любима. Той отвори уста, за да заговори, но му попречи шумният спор на Стантън и Ханс, в който Сидни отново се превърна в център на вниманието, а Иън отвърна очи от Лиса.
Компромисът, постигнат от Стантън и Ханс, беше точно това, е което се отличава всеки компромис — междинно решение, от което никой не остава доволен. Имаше един малък град на по-малко от четиридесет и пет минути път от кралския двор, където щяха да настанят алхимиците — заедно с няколко пазители за тяхната охрана. На мен ми прозвуча почти като домашен арест, а по киселото изражение на Стантън предположих, че тя споделя мнението ми. Мисля, че се съгласи само защото беше градче, населявано от хора, а не от морои. Преди да освободи всички, Ханс разпита за последен път моите приятели, като очите му внимателно изучаваха всяка промяна на израженията им.
— Значи никой от вас — нито един — не е знаел, че това момиче от алхимиците се е свързало е Хатауей? Нито това, че се е забъркала е нея?
Лиса и другите отново отрекоха и на Ханс пак не му остана друг избор, освен неохотно да приеме отговорите им. Всички се отправиха към вратата, но Ханс отказа да пусне Еди.
— Не и ти, Кастъл. Ще останеш тук, докато не се уредят другите въпроси.
Лиса ахна.
— Какво? Но той…
— Не се тревожи — каза й Еди, леко усмихнат. — Всичко ще бъде наред. Грижи се само за себе си.
Лиса се поколеба, въпреки че Кристиан я задърпа за ръката да тръгва. Макар във всички показания да се изтъкваше, че Еди бе спасил живота на Лиса, все пак беше убил един морой. Това не можеше да бъде отминато с лекота. Преди да го освободят, пазителите трябваше да бъдат стопроцентово убедени, че не е имал друг избор. Като видя колко уверено и спокойно я гледа Еди, Лиса се увери, че той е в състояние да се справи с всякакви евентуални усложнения.
— Благодаря ти — рече му тя на минаване покрай него. — Благодаря ти, че ме спаси.
Отговорът му се ограничи само до леко кимване, а Лиса излезе в коридора, за да се озове сред още по-невъобразим хаос.