— Къде са? Настоявам за… О!
Моите приятели и алхимиците се бяха насочили към изхода, ескортирани от група пазители. Междувременно някой бе нахлул в коридора, но сега бе спрян за проверка от пазителите. Беше Ейб.
За по-малко от секунда разгада целия странен сценарий. Погледна Сидни и алхимиците, все едно ги виждаше за пръв път в живота си. През очите на Лиса видях как Сидни пребледня, но никой друг не го забеляза. Ейб се усмихна на Лиса и тръгна с нея навън.
— Ето те и теб. Търсят те за последния изпит.
— И са изпратили теб? — попита го Кристиан скептично.
— Е, аз сам предложих услугите си — отвърна му Ейб. — Чух, че тук имало нещо, хм, вълнуващо. Убийство, религиозни фанатици от човешката раса, разпити. Както знаеш, все неща, от които живо се интересувам.
Лиса завъртя очи, но не продума, докато цялата група не напусна сградата. Алхимиците, заедно с нежелания си ескорт, поеха в една посока, докато Лиса и приятелите ни — в друга. На Лиса й се искаше да размени поне по един поглед със Сидни и Иън — аз също, — но знаеше, че е най-добре да продължи напред, като следва Ейб, поел ролята на водач, най-вече заради пазителите, които следяха зорко всички, не само алхимиците.
Веднага щом групата на Лиса се отдалечи достатъчно от пазителите, приятната усмивка на Ейб се стопи и той се обърна към приятелите ми.
— Какво, по дяволите, се е случило? Чух какви ли не налудничави истории. Някой каза, че си убита.
— За малко — отвърна Лиса. Разказа му за нападението. Сподели с него опасенията си за Еди.
— Ще му се размине — заяви Ейб с леко пренебрежителен тон. — Няма за какво да го задържат. Най-много да му впишат забележка в досието.
Лиса изпита облекчение от лекотата, с която Ейб отхвърли опасенията й, но аз продължавах да се чувствам виновна. Благодарение на мен Еди вече имаше една черна точка в досието си. Доскоро безупречната му репутация явно се влошаваше с всеки изминал ден.
— Това беше Сидни Сейдж — каза му Лиса. — Предполагах, че всички те са в Западна Вирджиния. Защо тя не е с Роуз?
— Това — мрачно изрече Ейб — е много добър въпрос.
— Очевидно е, че именно те са отвлекли Джил Мастрано в Детройт — заяви Кристиан. — Което е странно. Но според мен не е най-смахнатата постъпка, на която Роуз е способна. — Оцених по достойнство подкрепата му.
Ейб също се замисли върху този нов обрат на събитията или поне върху това, което бе известно на приятелите ми — което бе само част от цялата картина. Ейб веднага се досети, че е бил изигран. Съдейки по мрачната му физиономия, беше ясно, че няма намерение да остави за дълго нещата неизяснени. Добре дошъл в клуба, старче, казах си мислено с нотка на удовлетворение. Не бях забравила как никой не ме осведоми за плана на бягството. Но не можех задълго да тъна в самодоволство, защото се тревожех какво ще се случи със Сидни, особено след като Ейб я погне.
— Това момиче ме излъга — изръмжа той. — Всеки ден получавах доклади за това, колко тихо и скучно било в Западна Вирджиния. Сега се питам дали въобще са стигнали до този град. Трябва да говоря с нея.
— Желая ти успех — обади се Ейдриън, като извади запалката си и една цигара. Очевидно в мое отсъствие не бе валиден договорът, който бяхме сключили, за да сме гаджета, в който фигурираше клауза, че трябва да „зареже“ пороците си. — Не мисля, че нейните приятелчета или пазителите ще ти позволят да се доближиш до нея.
— О, ще се добера до нея — закани се Ейб. — Тя ми дължи отговори на много въпроси. Ако е успяла да ги скрие от тези идиоти, това ще е от полза за нея. Но на мен ще ми ги каже.
Внезапно една мисъл проблесна в мозъка на Лиса.
Трябва да поговориш с Иън. Онзи млад мъж от алхимиците. Той познава мъжа от снимката… м-да, имам предвид онзи, когото Еди уби.
— Сигурна ли си? — попита Ейб.
— Да — отвърна вместо нея Ейдриън, с което изненада всички присъстващи. — Този Иън определено реагира, когато я видя. Освен това е влюбен до уши в онова момиче Сидни.
— Това и аз го забелязах — потвърди Лиса.
— Изглежда доста обидчива — намръщи се Ейдриън. — Но това може би е характерно за тяхната секта.
— Може да се окаже полезно това, че този неин приятел е влюбен в нея — замисли се Ейб. — Вие, жените, понякога не осъзнавате властта, която притежавате. Видяхте ли онзи пазител, който се среща с леля ти? Етан Мур?