— Да — простена Кристиан. — По-добре не ми напомняй за него.
— Таша обаче е много секси — отбеляза Ейдриън.
— Не е смешно — упрекна го Кристиан.
— Не се вкисвай толкова — успокои го Ейб. — Етан е от дворцовата стража. Бил е там в нощта на убийството, което може да се окаже много полезно за нас, ако той продължи да си пада по нея.
Кристиан поклати глава.
— Пазителите вече го разпитаха и нищо не се разкри. Етан е казал това, което знае.
— Не съм толкова сигурен — усъмни се Ейб. — Винаги се намират подробности, които не се споменават в официалните протоколи. Сигурен съм, че охраната е стриктно инструктирана какво да разкрива и какво не. Твоята леля може да бъде достатъчно очарователна, за да открие нещо за нас. — Ейб въздъхна, все още с нещастен вид заради внезапното объркване на подредените му планове. — Само ако Сидни можеше да е достатъчно очарователна, за да се измъкне от онзи разпит, така че аз да я поразпитам. А сега трябва да преодолея онези алхимици и пазителите, за да се добера до нея и да узная къде е Роуз. О, а пък ти, принцесо, всъщност вече трябва да тръгваш за твоя изпит.
— Помислих си, че това е било само оправдание, за да ме намериш — каза Лиса.
— Не, наистина те викат. — Обясни й къде трябва да отиде за изпита. Оказа се в същата сграда, където се бе провел вторият й изпит. — Отидете всички заедно, а след това нека някой пазител те придружи обратно. Не напускай стаята си, докато не се появят Джанин или Тад. — Тад беше един от охранителите на Ейб. — За да няма повече изненадващи атаки.
Лиса искаше да му възрази, че в никакъв случай няма да позволи да я поставят под домашен арест, но реши, че засега ще е по-разумно просто да не противоречи на Ейб. Той се разбърза, все още кипящ от гняв, а тя и момчетата се отправиха към сградата за провеждането на изпита.
— Ей, колко се ядоса — промърмори Ейдриън.
— Да не го обвиняваш? — попита Кристиан. — Току-що изгуби важен член от пъкления си клуб на интриганти. Брилянтният му план пропадна, а сега и дъщеря му изчезна и не се знае къде е, докато той си мислеше, че е в безопасност.
Ейдриън остана многозначително замислен.
— Надявам се поне да е добре — въздъхна Лиса, макар че в стомаха й бе заседнала буца. — И какво общо, за Бога, може да има Джил е всичко това?
Никой не знаеше отговора на този въпрос. Щом стигнаха до сградата за изпита, Лиса се озова в ситуация, почти идентична е обстановката при предишния изпит. Множество зрители бяха изпълнили коридора. Пазители блокираха достъпа им през вратата. Ревностните й поддръжници сега бяха повече от всякога и когато тя приближи, започнаха шумно да скандират името й. Сред множеството се забелязваха не само „обикновени“ морои от скромен произход, но и представители на онези кралски фамилии, чиито кандидати бяха отпаднали. Част от номинираните не се бяха справили с изпита за страха, така че техните фамилии бързо преориентираха предпочитанията си.
Лиса отново бе въведена сама в стаята. Сърцето и се разтуптя, щом видя същата старица. Дали не я очакваха още по-кошмарни видения? Лиса не видя чашата, но това все още не можеше да й гарантира спокойствие. Този път обаче вътре нямаше втори стол, така че Лиса просто застана пред старицата.
— Здравейте — поздрави я Лиса почтително. — Радвам се да ви видя отново.
Жената се усмихна, разкривайки почти беззъбата си уста.
— Съмнявам се в това, но го изрече много убедително. Дипломатическите умения са в кръвта ти.
— Благодаря… ви… — отвърна Лиса, неуверена дали това беше комплимент. — Какво ще трябва да правя сега?
— Само слушай. Това е всичко. Този изпит е лесен.
Хитрото пламъче, блеснало в очите на жената, накара Лиса да се усъмни, че изпитът ще е лесен.
— От теб се иска само да ми отговориш на един въпрос. Ако отговориш правилно, ще бъдеш допусната до гласуването. Ще бъде забавно, нали?
Старицата изрече последните думи повече на себе си, отколкото на Лиса.
— Добре — отрони Лиса притеснено. — Готова съм.
Жената огледа преценяващо Лиса и явно й хареса онова, което видя.
— Ето го и въпроса: Какво трябва да притежава една кралица, за да бъде добър владетел?
В първия миг Лиса не успя да измисли нищо, след което няколко думи едновременно се изредиха в ума й. Почтеност? Мъдрост? Здрав разум?