— Тук ли? — попита и спря пред една врата.
— Така мисля — отвърна Кристиан. — Рецепционистката каза, че е червената врата.
Лиса се поколеба само за миг, сетне почука. Нищо. Или в стаята нямаше никой, или не искаха да й отворят. Тя вдигна отново ръка и вратата се отвори. На прага стоеше Амброуз, зашеметяващ както винаги, дори по джинси и обикновена синя тениска. Дрехите прилепваха по тялото му, подчертавайки всеки мускул. Изглеждаше така, сякаш току-що бе слязъл от корицата на „Джентълменс Куотърли“.
— Здравей — рече той, искрено изненадан.
— Здравей — отвърна Лиса. — Чудехме се дали може да поговорим с теб?
Амброуз наклони леко глава към стаята.
— В момента съм малко зает.
Зад него Лиса видя маса за масажи, върху която по корем лежеше жена морой. Долната половина на тялото й бе покрита с кърпа, но гърбът й беше гол и лъщеше на мъждивата светлина в стаята, в която горяха ароматни свещи и се носеше приглушена музика в стил ню ейдж.
— Леле! — възкликна Ейдриън. — Не си губиш времето, нали? Тя е в гроба само от няколко часа, а вече си й намерил заместничка.
По-рано през деня, малко преди залез слънце, Татяна най-после бе положена в мястото на вечния й покой. Погребението не беше толкова тържествено, какъвто бе първоначалният замисъл.
Амброуз го изгледа остро.
— Жената вътре е моя клиентка. Това ми е работата. Забравяш, че някои от нас трябва да работят, за да си изкарат прехраната.
— Моля те, може ли да поговорим? — попита Лиса и пристъпи пред Ейдриън. — Няма да ти отнемем много време.
Амброуз изгледа приятелите ми и въздъхна. Извърна се към стаята.
— Лорейн? Трябва да изляза за малко. Ей сега ще се върна, става ли?
— Става — извика жената. Тя се размърда и се извърна с лице към него. Беше по-стара, отколкото очаквах, някъде около четиридесет и пет годишна. Предполагам, че щом си плащаш за масаж, масажистът ти може да е на половината на годините ти. — Върни се по-бързо.
Той й отправи една ослепителна усмивка, която изчезна, щом се озова сам с приятелите ми.
— Добре, какво става? Не ми харесват физиономиите ви.
Амброуз може и да се бе отклонил напълно от нормалния живот за един дампир, но беше обучен като всеки пазител. Беше наблюдателен. Винаги нащрек за потенциални заплахи.
— Ние, хм, искаме да поговорим с теб за… — Лиса се поколеба. Да говориш за разследвания и разпити, бе едно, но да ги провеждаш, съвсем друго. — За убийството на Татяна.
Амброуз повдигна вежди.
— А, разбирам. Не съм сигурен какво мога да кажа, освен че според мен Роуз не го е извършила. Не мисля, че и ти го вярваш, въпреки всичко, което става напоследък. Всички приказват колко си шокирана и разстроена. Печелиш големи симпатии заради това, че си била излъгана и подведена от толкова опасна и престъпна приятелка.
Лиса усети как страните й пламват. Заклеймявайки ме публично и отричайки се от приятелството ни, Лиса се предпазваше от неприятности. Такъв съвет й бяха дали Ейб и Таша, и Лиса знаеше, че е разумен. Ала въпреки че всичко беше преструвка, тя се чувстваше виновна. Кристиан тутакси се притече в нейна защита.
— Зарежи тези приказки. Не става дума за това.
— Тогава за какво става дума? — попита Амброуз.
Лиса побърза да вземе нещата в свои ръце. Опасяваше се, че Кристиан и Ейдриън ще разстроят Амброуз и така ще бъде по-трудно да получат отговори.
— Ейб Мазур ни каза, че в съдебната зала си казал или, ъ-ъ, направил нещо на Роуз.
Амброуз доби шокирано изражение и трябва да му призная, че беше много убедителен.
— Направил съм нещо? Какво означава това? Нима Мазур смята, че аз… какво, ударил съм я пред всички онези хора?
— Не зная — призна Лиса. — Той просто е видял нещо, това е всичко.
— Пожелах й късмет — заяви Амброуз, като все още изглеждаше обиден. — Имам право, нали?
— Да, да. — Лиса бе решила да поговори с Амброуз преди Ейб, страхувайки се, че методите на баща ми може да включват доста физическо насилие. Сега обаче се питаше дали ще се справи. — Виж, ние просто се опитваме да открием истинския убиец на кралицата. Ти беше близък с нея. Ако има нещо — каквото и да е— което знаеш и което може да ни помогне, ще сме ти много благодарни. Наистина се нуждаем от помощта ти.