— Всички разпитват мен за смъртта й — каза Амброуз, — но не и Блейк.
— Блейк? — учуди се Лиса.
— Блейк Лазар. Някой друг, с когото тя…
— Имаше връзка? — предположи Кристиан и завъртя очи.
— С него? — възкликна отвратено Ейдриън. — Няма начин. Тя не би паднала толкова низко.
Лиса отчаяно се опитваше да си припомни членовете на семейство Лазар, но не можа да свърже името с определено лице. Те просто бяха твърде много.
— Кой е той?
— Един идиот — отвърна Ейдриън. — В сравнение с него аз съм почтен член на обществото.
Думите му накараха Амброуз да се усмихне.
— Съгласен съм. Но той е хубав идиот, а на Татяна й харесваше. — Долових нотка на привързаност в гласа му, докато изричаше името й.
— Тя и с него ли спеше? — попита Лиса. Ейдриън потръпна при споменаването на сексуалния живот на леля му, но в момента се бе разкрил цял един свят от нови възможности. Повече любовници означаваше повече заподозрени. — Ти как се чувстваше от този факт?
Развеселеността на Амброуз се стопи. Изгледа я остро.
— Не съм достатъчно ревнив, за да я убия, ако намекваш за това. Ние се бяхме разбрали. Двамата с нея бяхме близки — да, „имахме връзка“ — но се виждахме и с други.
— Почакай — намеси се Кристиан. Имах чувството, че наистина се забавлява. Убийството на Татяна не беше шега, а сапунена опера, която се разиграваше направо пред очите им. — Ти спиш и с други? Става все по-трудно за разбиране.
Но не и за Лиса. Всъщност ставаше все по-ясно, че убийството на Татяна би могло да е престъпление от страст, а не свързано с политиката. Както бе казал Ейб, някой с достъп до спалнята й бе най-вероятният заподозрян. А ако беше някоя ревнива жена, нежелаеща да споделя любовника си с Татяна?
Това навярно бе най-убедителният мотив досега — само ако знаехме коя е жената.
— С кои? — попита Лиса. — С кои други се срещаш?
— С никоя, която би я убила — отвърна Амброуз твърдо. — Няма да ви кажа имена. Имам право на дискретност, както и те.
— Не и ако някоя от тях е била достатъчно ревнива и е убила леля ми — изръмжа Ейдриън.
Джошуа се бе отнесъл презрително към Ейдриън, задето не ме „защитава“, но в този момент, докато защитаваше честта на леля си, той беше не по-малко свиреп от всеки един пазител или боец от Съхранителите. Беше дори секси.
— Никоя от тях не я е убила, сигурен съм — отсече Амброуз. — И колкото и да го презирам, не мисля, че и Блейк го е направил. Той не е достатъчно умен, за да замисли и осъществи убийството, а и да натопи Роуз. — Амброуз посочи към вратата. Зъбите му бяха стиснати, а притеснението и объркването помрачаваха красивото му лице. — Вижте, не зная какво друго мога да ви кажа, за да ви убедя. Трябва да се връщам вътре. Съжалявам, ако ви се струвам несговорчив, но всичко това беше доста тежко за мен, разбирате ли? Повярвайте ми, ще се радвам, ако откриете кой й причини това. — В очите му проблесна болка. Преглътна и сведе поглед, сякаш не искаше те да разберат колко силни са били чувствата му към Татяна. Когато отново вдигна глава, изражението му отново беше сурово и решително. — Искам да откриете убиеца й и ще ви помогна, ако мога. Но ви казвам, че трябва да търсите някой, който има политически, а не романтични мотиви.
Лиса все още имаше милион въпроси. Амброуз може и да беше убеден, че убийството не е от ревност и страст, но не и тя. Наистина би искала да научи имената на другите му интимни партньорки, но не желаеше да го притиска прекалено много. За миг се замисли дали да не използва внушението, както с Джо. Но не. Не би пресякла отново тази линия, не и с някого, когото смяташе за свой приятел. Поне засега.
— Добре — кимна тя неохотно. — Благодаря ти. Благодаря, че ни помогна.
Амброуз изглеждаше изненадан от любезността й и лицето му омекна.
— Ще видя дали ще мога да изровя нещо, което да ви помогне. Вещите й, както и покоите й, са заключени, но може да се опитам да проникна някак си. Ще ви съобщя, ако науча нещо.
Лиса му се усмихна с искрена благодарност.