— Благодаря ти. Би било чудесно.
Докосване по рамото ме върна обратно в мрачната малка стая в Западна Вирджиния. Сидни и Дмитрий се бяха надвесили над мен.
— Роуз? — попита Дмитрий. Имах чувството, че това не беше първият път, когато се опитва да привлече вниманието ми.
— Здрасти — промърморих. Примигнах няколко пъти, за да се приспособя към реалността. — Върнали сте се. Обади ли се на стригоя?
Той не реагира видимо на думата, но знаех, че мрази да я чува.
— Да. Разбрах къде е информаторът на Борис.
Сидни бе обвила ръце около тялото си.
— Шантав разговор. Една част беше на английски. Беше дори по-зловещ от предишния.
Потреперих неволно, радостна, че съм го пропуснала.
— Но откри ли нещо?
— Борис ми даде името на стригоя, който познава Соня и вероятно знае къде е тя — отвърна Дмитрий. — Всъщност го познавам. Но няма друг начин да се свържа с него, освен да отида лично. Борис ми даде адреса му.
— Къде е? — попитах.
— Лексингтън, Кентъки.
— О, за Бога — изпъшках. — Защо не е на Бахамите? Или поне Корн Палъс?
Дмитрий се опита да прикрие усмивката си. Може и да беше за моя сметка, но щях да се радвам, ако съм успяла поне малко да разсея лошото му настроение.
— Ако тръгнем веднага, ще можем да стигнем при него преди изгрев слънце.
Огледах се.
— Труден избор. Да се откажем от всичко това заради някакво си електричество и течаща вода?
Сега беше ред на Сидни да се ухили.
— Както и от още предложения за брак.
— А и навярно ще се наложи да се бием със стригои — добави Дмитрий.
Скочих на крака.
— Кога тръгваме?
Глава 14
Съхранителите реагираха различно на заминаването ни. Обикновено биха се радвали, че чужденците си отиват, особено след като и Сидни беше с нас. Но след схватката ми с Анджелина гледаха на мен като на някакъв супергерой и бяха очаровани от идеята да се омъжа за някой от „семейството“. След като ме видяха в действие, някои от жените започнаха да се заглеждат в Дмитрий. Не бях в настроение да ги наблюдавам как флиртуват с него — особено когато, съгласно техните правила за ухажване, аз очевидно трябваше да се бия с всяка кандидатка за годеница.
Естествено, ние не споделихме със Съхранителите точните си планове, но споменахме, че навярно ще се срещнем със стригои, което предизвика доста силна реакция. Основно възбуда и страхопочитание, което още повече издигна репутацията ни на свирепи воини. Но реакцията на Анджелина беше напълно неочаквана.
— Вземи ме с вас! — заяви тя и сграбчи ръката ми тъкмо когато поех надолу по горската пътека към колата.
— Съжалявам — отвърнах, леко изненадана от желанието й, имайки предвид първоначалната й враждебност. — Трябва сами да си свършим работата.
— Аз мога да помогна! Ти ме победи… но видя какво мога. Добра съм. Бих могла да убия стригой.
Въпреки цялата й страстна решителност, знаех, че Анджелина няма и понятие срещу какво ще се изправи и едва ли е виждала истински стригой. Малцината от Съхранителите, които имаха почетния знак мълния, говореха малко за срещите си със стригоите, а когато ги споменаваха, лицата им добиваха мрачни изражения. Те разбираха. Анджелина — не. Освен това не осъзнаваше, че всеки новак от средните класове в „Свети Владимир“ вероятно щеше да я победи. Тя имаше потенциал, но трябваше още доста да поработи.
— Навярно ще можеш — кимнах, тъй като не исках да нараня чувствата й. — Но просто е невъзможно да дойдеш с нас. — Бих могла да излъжа и да й дам смътното обещание, че „може би някой друг път“, но след като това бе накарало Джошуа да си мисли, че сме едва ли не сгодени, реших, че е по-добре да не я залъгвам.
Очаквах да последват още хвалби относно бойните й умения. Бяхме узнали, че тя се смята за един от най-добрите млади бойци в комуната, а с хубавия си външен вид имаше и много обожатели. Всичко това доста й бе замаяло главата и тя обичаше да се перчи как може да победи всеки и всичко. Отново ми напомни за Джил. Джил също тепърва трябваше да научи още доста неща за истинската битка, но нямаше търпение да се впусне в схватка. Но тя беше много по-тиха и предпазлива от Анджелина, затова следващите думи на Анджелина ме изненадаха.
— Моля те. Не е само заради стригоите! Искам да видя света. Имам нужда да видя нещо друго освен това място! — Беше снижила глас, така че останалите да не могат да я чуят. — Била съм само два пъти в Рубисвил, а съм чувала, че изобщо не може да се сравнява с големите градове.