— Знаете ли коя съм аз?
Висок глас, едва издигащ се над глъчката, привлече вниманието на Лиса. Лиса погледна надолу към редицата, през няколко места от Ейдриън. Двама морои — мъж и жена — седяха един до друг и гледаха нагоре към една много разгневена жена. Тя бе подпряла ръце на кръста си, а розовата й кадифена рокля изглеждаше странно до дънките и тениските на седналата двойка. Едва ли щеше да се почувства добре в нея, когато излезе от залата с климатичната инсталация.
Лицето й се бе изкривило от възмущение.
— Аз съм Марсела Бадика. Принц Бадика е мой брат — додаде, когато това не предизвика реакция у двойката. А нашата покойна кралица е трета братовчедка на родителите ни. Няма останали свободни места, а някой като мен не може да стои прав до стената сред цялата тази тълпа.
Двойката се спогледа.
— Предполагам, че е трябвало да дойдете по-рано, лейди Бадика — рече мъжът.
Марсела се задъха от ярост.
— Не чу ли коя съм аз? Не знаеш ли кои са по-високостоящи от теб? Настоявам да ми отстъпите местата си!
Двойката изобщо не се впечатли.
— Тази сесия е открита за всички и последния път, когато проверих, не видях запазени и обозначени места — обади се жената. — Ние имаме право на местата точно толкова, колкото и вие.
Марсела се извърна към пазителя до нея, кипяща от гняв. Той сви рамене. Работата му беше да я защитава от опасности, застрашаващи живота й. Нямаше намерение да вдига двойката от местата им, особено след като не бяха нарушили правилата. Марсела издаде едно високомерно: „Пфу!“, преди да се извърне рязко и да се отдалечи, без съмнение, за да тормози някоя друга бедна душа.
— Възхитително! — измърмори Ейдриън. — Явно ни очаква голямо забавление.
Лиса му се усмихна и се зае отново да оглежда залата. Докато го правеше, изведнъж осъзнах нещо смайващо. Не можех точно да кажа кой кой е, но тълпата не се състоеше само от кралски потомци, както при повечето от сесиите на съвета. Имаше голям брой „обикновени“ посетители, също като двойката, седнала близо до приятелите ми. Повечето морои не се интересуваха от дворцовия живот. Бяха пръснати по целия свят, живееха живота си и се опитваха да оцелеят, докато кралските особи се перчеха из двора и „ковяха“ законите. Но не и днес. Щеше да бъде избран нов водач и това предизвикваше интереса на всички морои.
Бъркотията и хаосът продължиха още известно време, докато един от пазителите най-сетне обяви, че залата е пълна докрай. Онези отвън изразиха шумно недоволството си, но виковете им бързо стихнаха, когато пазителите затвориха вратите, отрязвайки достъпа към балната зала. Малко след това единадесетте членове на съвета заеха местата си и — за моя огромна изненада — бащата на Ейдриън, Нейтан Ивашков, се настани на дванадесетия стол. Дворцовият церемониалмайстор призова за тишина и внимание. Той беше избран заради забележителния си глас, макар че винаги съм се чудела защо в подобни ситуации просто не използваха микрофон. Навярно защото беше поредната традиция от Стария свят. А и заради отличната акустика.
Щом в залата се възцари тишина, Нейтан заговори:
— В отсъствието на нашата обична кралица… — Замълча и сведе печално поглед в знак на почит, преди да продължи.
Ако беше някой друг, щях да го заподозра в преструвка, особено след като съм го виждала как се мазни пред Татяна. Но, не. Нейтан наистина обичаше заядливата си и надменна леля също толкова много, колкото и Ейдриън.
— Толкова скоро след тази трагедия предстоящите изпити и избори ще преминат без обичайната тържественост.
— Какво ви казах? — промърмори Ейдриън. Той не преливаше от топли чувства към баща си. — Възхитително.
Нейтан продължи да нарежда за важността на това, което предстоеше, както и за някои аспекти в традициите на мороите. Беше очевидно, че също като мен, всички в залата искаха час по-скоро да се премине към основното събитие: номинациите. Той явно също го осъзнаваше, затова претупа набързо формалностите. Накрая стигна до основното.
— Ако реши, всяко семейство има право да издигне един кандидат за короната, който ще трябва да премине през всички изпити, които са държали всички монарси досега, откакто свят светува. — Помислих си, че това „откакто свят светува“ си беше доста дръзко и навярно необосновано преувеличение, но както и да е. — Единствената фамилия, която не може да участва, е Ивашков, тъй като не е позволено да се избират последователно двама монарси от един и същи род. За кандидатурата се изискват три номинации от морои с кралска кръв и нужната възраст. — След това обясни какво ще се случи, ако от едно семейство има номиниран повече от един кандидат, но дори аз знаех, че шансовете това да стане са на практика нулеви. Всяка кралска фамилия искаше да се представи най-добре и заради това членовете й трябваше да бъдат сплотени и да подкрепят един кандидат.