— Какво е станало с главата ти, Роуз? — попита ме Дмитрий, внезапно зърнал нещо.
Бях изключила за малко и ми трябваше секунда, за да осъзная, че говори на мен.
— А? — Отметнах косата, закриваща част от челото ми. Пръстите ми напипаха нещо лепкаво и аз си спомних смътно за удара в масичката. Свих рамене, без да обръщам внимание на замаяността, която усещах.
— Добре съм.
Дмитрий стрелна Сидни с поглед.
— Сложи я да легне и почисти раната. Не й позволявай да заспи, докато не разберем дали няма мозъчно сътресение.
— Не, не мога — възпротивих се. — Не мога да те оставя сам с нея…
— Добре съм — прекъсна ме той. — Почини си, за да можеш да ми помогнеш по-късно. Няма да си ми от полза, ако припаднеш.
Продължавах да протестирам, но когато Сидни ме улови нежно за ръката, залитането ми ме издаде. За мой ужас тя ме поведе към единствената спалня в къщата. Имаше нещо зловещо да знаеш, че си в леглото на стригой — дори и да е покрито с мека завивка на сини и бели цветя.
— Боже — промълвих, като се облегнах на възглавницата, след като Сидни почисти раната на челото ми. Въпреки протестите ми от преди малко беше супер да си почина. — Не мога да свикна с тази странност — стригой да живее в такова… нормално място. Направо ме побиват тръпки. Ти как се справяш?
— По-добре от вас двамата — отвърна Сидни. Тя бе обвила ръце около тялото си и оглеждаше притеснено стаята. — След като се озовах в компанията на стригои, вече не ви смятам за толкова лоши.
— Е, значи поне едно добро нещо излезе от цялата тази работа — отбелязах. Въпреки шегата й знаех, че е ужасена. Очите ми започнаха да се затварят, но се стреснах, когато Сидни ме сръга по ръката.
— Не заспивай — скастри ме тя. — Стой будна и говори с мен.
— Нямам сътресение — промърморих. — Но предполагам, че бихме могли да обсъдим някой план как да накараме Соня да проговори.
Сидни приседна в другия край на леглото и се намръщи.
— Не се обиждай, но не мисля, че тя ще се пречупи.
— Ще го направи, след като изкара няколко дни без кръв.
Сидни пребледня.
— Няколко дни?
— Ами, колкото е нужно, за да… — През връзката към мен изведнъж нахлу порой от емоции и аз замръзнах. Сидни подскочи, а очите й зашариха из стаята, сякаш група стригои бе нахлула вътре.
— Какво не е наред? — възкликна тя.
— Трябва да отида при Лиса.
— Не бива да заспиваш…
— Това не е сън — отвърнах рязко. И с тези думи изскочих от спалнята на Соня, за да се озова в действителността на Лиса.
Тя пътуваше във ван с още петима души, които тутакси разпознах като останалите номинирани за трона. Ванът беше за осем пътници, в това число шофьор пазител и още едни пазител на седалката до него, който сега се бе извърнал назад и гледаше към Лиса и спътниците й.
— Всеки от вас ще бъде оставен на различно място в покрайнините на гората и ще му бъде дадена карта и компас. Крайната ви цел е да достигнете до мястото, посочено върху картата, и да чакате слънцето да залезе, когато ще дойдем да ви вземем.
Лиса и останалите се спогледаха и после като един се взряха през прозорците на вана. Наближаваше обяд и слънцето грееше с пълна сила. Да „чакат слънцето да залезе“, нямаше да бъде приятно, но не звучеше невъзможно. Лиса се почеса разсеяно по малката превръзка на ръката си, но бързо се спря. Прочетох мислите й: малка, едва забележима точка, татуирана върху кожата й. Всъщност беше подобна на тази на Сидни: кръв и земя, смесени с внушение. Внушението може и да беше забранено сред мороите, но това беше специален случай. Магията в татуировката възпираше кандидатите да разкажат за изпитите за монарх пред останалите, които не участваха в процеса. Това беше първият изпит.
— Какъв ще е теренът? — настоя да узнае Маркъс Лазар. — Ние не сме в еднаква физическа форма. Не е честно, ако някои имат предимство. — Докато говореше, погледът му бе прикован в Лиса.
— Ще има доста ходене — отвърна пазителят със сериозна физиономия. — Но не е нещо, с което всеки кандидат — независимо от възрастта — да не може да се справи. А и ако трябва да съм честен, едно от изискванията за бъдещия крал или кралица е да е физически издръжлив. Възрастта носи мъдрост, но монархът трябва да е здрав. В никакъв случай не трябва да е спортист — побърза да добави, като видя, че Маркъс отново отваря уста, — но няма да е добре за мороите, ако бъде избран болен монарх, който ще умре след година. Звучи грубо, но е истина. Освен това трябва да сте в състояние да понасяте неудобства. Ако не можете да издържите един ден на слънце, няма да можете да издържите и една сесия на Кралския съвет. — Мисля, че искаше да прозвучи като шега, но беше трудно да се каже, защото не се усмихна. — Това не е състезание за бързина. Използвайте цялото време, което ви е нужно, за да стигнете до целта. Върху картата са отбелязани места, където са скрити определени предмети, които ще облекчат изпитанието ви, стига да разгадаете подсказките.