— Все ще намеря малко.
Отидохме в пригодената за релаксиране част на нейния хол. Даян ми донесе чаша скоч, пълна с лед, а за себе си друга, в която ми се стори, че е наляла бърбън.
Седнахме един срещу друг. На безопасно разстояние. Тя подви дългите си крака под себе си в креслото и се облегна назад. Наблюдаваше ме замислено над ръба на чашата си. Накрая каза:
— Арт днес се издъни.
— Забелязах.
— И не му е за пръв път. Този човек изведнъж си създаде проблем с алкохола. И пропада с огромна скорост.
— Гил не може да не го е забелязал.
— Забелязал го е. И се безпокои.
— Все още ли възнамерява да се оттегли от управлението на фирмата?
— Би искал. Обмисля дали да не изпрати Арт в клиника за лечение или най-малкото да отложи създаването на новия фонд с около година.
— Но това няма да реши нищо — казах аз. — Арт би бил възможно най-неудачният шеф на „Ревиър“. И преди беше труден за понасяне. А с алкохолен проблем?… Гил може направо да закрие „Ревиър“.
Даян леко ми се усмихна.
— Оригинална гледна точка.
— Стига, Даян, та това е повече от очевидно. И ти мислиш така. Обзалагам се, че и нашите инвеститори на същото мнение.
— Мога да те осведомя, че си прав — каза тя с все същата лека усмивка.
Спомних си закуската й в „Меридиен“.
— Сега разбирам. Ти си разговаряла с Линет Мауър и Гил за всичко това, нали? А може би и с другите ни инвеститори? — Даян не отговори. — Ако Арт го няма, нещата поемаш ти. — Отново никаква реакция. — Смяташ ли, че имаш шанс?
Този път Даян си позволи по-широка усмивка.
— Да, мисля, че ще успея. Линет е на моя страна. Гил се колебае, но аз работя върху него. И все пак трябва да създам екип.
— Ясно.
— Ще трябва да намеря нов опитен инвеститор на ниво партньор. Освен това ще разчитам на теб и на Рави.
— На мен?
— Да, имам нужда от помощта ти.
— Като партньор?
— Да. Сигурна съм, че ще се справиш. Първата ти сделка, онази с компютрите, беше много сполучлива. Вярвам и че ще успееш с „Нет коп“, въпреки че бяхме готови да я отпишем. Изобщо смятам, че играта ти е ясна и можеш да станеш добър в нея.
Отпих от скоча си, но мислите ми се въртяха във вихрушка. Страшно исках да стана партньор в „Ревиър“. Няма никакъв смисъл да задълбаваш в инвестиционната сфера, ако не си партньор. Това е начинът да се направят големите пари и така се вземат сериозните решения. И точно за това мечтаех от деня, в който бях постъпил в „Ревиър“.
Но сега ставаше дума за друг вид игра и това ме караше да съм нащрек. Даян се опитваше да ме въвлече в нея и явно разчиташе на моята подкрепа. Срещу Арт? Готово. Срещу Гил? Никакъв шанс.
— Усещам, че се колебаеш — каза Даян.
— О, съжалявам. Разбирам, че става дума за рядка възможност. Просто обмислях вариантите. Не ми се ще да бъда използван като пешка в комбинация, насочена срещу Гил. Дължа му много.
— Гил е прекрасен човек — отговори ми Даян. — И мога да ти разкрия, че също много те харесва. Напоследък Арт му оказва голям натиск да те уволни. Но Гил иска да те запази. Аз също искам да останеш при нас.
Значи Арт искал да се отърве от мен. Кой знае защо, не бях изненадан. По време на разговора ни миналия уикенд ми се бе сторило, че ми има доверие. Но след два-три дни упорито отбягване из коридорите на фирмата разбрах, че отново е станал какъвто си е бил винаги. А и не бях очарован от тъпия му майтап с моя меморандум.
— Не се безпокой — продължи тя. — Гил и аз сме на една страна.
— А какво мислиш за полицейското разследване? — поинтересувах се аз. — Готова ли си да имаш за партньор заподозрян в убийство?
— Знам, че не си убил Франк — усмихнато ми отговори Даян. — В крайна сметка всички ще се уверят, че не си. Тази история просто ще се издуха като вятъра.
Бях впечатлен от увереността й, която за съжаление не споделях. И й бях благодарен. Нямах никакво право да очаквам такова доверие в мен от нейна страна. С горчивина си помислих, че по-скоро би следвало да го очаквам от Лиза.
— Благодаря ти. В такъв случай благодаря и за предложението. И какво се очаква да правя?
— Засега нищо особено. Добро инвестиране, никакви издънки, приключване на нещата около „Нет коп“…
— И да стоя далеч от затвора, предполагам…
Даян примижа.
— Ще е хубаво, ако се опазиш. Основното в момента е да знам, че мога да разчитам на подкрепата ти, когато се наложи да ми я дадеш.