— Радваше се, че ме има, Саймън — каза ми Джон. — Защото аз му помогнах да осъзнае какъв е.
— Имаш ли някаква представа кой може да го е убил?
— Не. По едно време мислех, че си ти, макар да не можех да повярвам, че си способен на такова нещо.
— И полицията смята, че съм аз. — Въздъхнах. — Но грешат. И трябва да го докажа. Честно казано, и аз не вярвам, че си бил ти. — Не беше съвсем истина. Не знаех дали Джон е замесен по някакъв начин, но трябваше да го убедя, че му вярвам, ако исках и той да ми се довери. — Но няма как да заобиколим факта, че някой го е убил. Знам, че Франк е означавал много за теб. Би могъл да ми помогнеш да разбера кой е убиецът. — Джон ме гледаше замислено. — Моля те поне да отговориш на въпросите ми — продължих аз. — Не бих могъл да ти навредя, по-скоро бих могъл да ти помогна.
— Добре — каза неуверено той.
— Имаше ли нещо, за което Франк да се е тревожил непосредствено преди смъртта си?
— Имаше не едно, а куп неща — отговори Джон. — Той беше в състояние на непрекъснат стрес. Не говоря само за работата, нали разбираш? И не бих казал, че го понасяше много добре.
— За какво напрежение става дума?
— Ами да започнем например с теб.
— С мен? — искрено се изненадах аз.
— Да. Беше убеден, че имаш любовна връзка с Даян. Разпитваше ме за теб. Уверявах го, че не знам нищо конкретно, но не скривах от него, че двамата с нея отлично се разбирате и че голяма част от времето работите заедно.
— Франк здравата ми се накара — признах аз. — Мисля, че дори попрекали.
— И на мен така ми се струваше. Но както знаеш, той обожаваше Лиза. И мисля, беше изплашен от паралелите със собствената си съдба.
— Какво искаш да кажеш?
— Говоря за мен и за него — обясни Джон. — Разбираш ли, нашата връзка възникна на база на служебните ни отношения и това караше Франк да се чувства страшно гузен. В един момент той научи, че се срещам и с други мъже. Беше му много трудно да се примири с това. Според мен си мислеше, че е оплескал брака си, после връзката си с мен, и че не иска дъщеря му да страда по същия начин. Знам със сигурност, че тази мисъл много го измъчваше. И горе-долу тогава дойде онази петъчна вечер, когато той просто изпусна нервите си.
— Какво се случи?
— Каза ми, че може да съм гей, но той не разбира как мога да му изневерявам. — Джон се замисли. — Аз пък му отговорих, че мога и да се променя. Но той не пожела да ми повярва. Не искаше да ми даде шанс. Така че се разделихме и аз си тръгнах.
— И кога беше това?
— Трябва да е било към един през нощта. — Джон трепна. — Повече така и не го видях. — Той отново замълча. Трудно му беше да се овладее. — На следващия ден ми се обади, но не мога да кажа, че се сдобрихме. После му позвъних аз, но той не вдигна.
— Съжалявам — казах аз. Внезапно осъзнах, че Джон отчаяно има нужда някой да го утеши, само че не бях способен да го направя. — Разкажи ми за „Ревиър“ — помолих аз.
Джон пое дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокои.
— Имаше нещо, което го тревожеше, но не знам какво бе то. Опитвахме се да не разговаряме много за „Ревиър“ и за колегите. Прекарвахме много време в съвместна работа над различни сделки и подробно обсъждахме различни аспекти, така че в извънработно време се опитвахме да забравим тези проблеми. И все пак невъзможно бе да не забележа, че нещо го притеснява.
— Мислиш ли, че би могло да е свързано с оттеглянето на Гил? — поинтересувах се аз.
— Гил се пенсионира? — изненада се Джон, за когото това явно идваше като пълна изненада.
— Да. Извинявай, предполагах, че Франк ти е казал.
— Не — отрече Джон, — подобни теми между нас бяха табу.
— А какво му бе мнението за Арт?
— Смяташе го за дивак. Не мисля, че се харесваха.
— Споменавал ли е за пиянството на Арт?
— Не знаех, че Арт пие — отговори Джон. — Ти май знаеш доста неща, за които чувам за пръв път.
— Може би — уклончиво отговорих аз. — Изненадан съм, че полицията не е разбрала за теб и Франк.
— Как да не е разбрала, знаят естествено.
— Какво?!
— Трябваха им две седмици, докато надушат. Идентифицирали са моите пръстови отпечатъци в Марш Хаус. Отначало им казах, че сме работили там по различни сделки с Франк, и те повярваха. Но после в лабораторията откриха това-онова, което им подсказа, че съм вършил в Марш Хаус нещо повече от подготовка на сделки. Никога не бях ходил в апартамента на Франк в Бостън — той не допускаше подобни грешки. Но когато полицията разпитала моите съседи, скоро станало ясно, че сме се виждали и тук. Накрая прегледали компютъра на Франк и намерили там съобщения от мен, които им разкрили всичко.