Беше студено и изругах Джон полугласно. През витрината на галерията се виждаха картини. Хрумна ми да вляза и да се стопля, но жената вътре завъртя глава със съжаление и ми каза, че вече затваряли. На всичко отгоре започна да ръми.
В този момент входната врата на блока се отвори и през нея излезе слаб изрусен мъж. В ухото му блестеше диамантена обеца. Минах покрай него, без да обръщам внимание на подозрителния поглед, с който ме дари, изкачих стъпалата до етажа на Джон — втория — и спрях на площадката. По коридора се стигаше до две врати и под едната струеше светлина. Беше апартаментът на Джон, а вратата беше… открехната.
Като се питах как може да не е чул звънеца, аз бутнах вратата.
— Джон?
Влязох бавно.
— Джон!
Той лежеше по очи на пода в средата на дневната, а в горната част на гърба му се виждаше окървавена дупка.
— Джон!
Изтичах до него. Лицето му, както винаги бледо, беше притиснато в пода, а от устата му бе изтекла тънка струйка кръв. Очите му бяха отворени — вперени в нищото.
Като последен глупак, сложих пръст на шията му, за да видя има ли пулс, и трескаво се запитах не трябва ли да му направя изкуствено дишане. Не се налагаше. Шията му още бе топла, но Джон си беше съвсем мъртъв.
Не можех да откъсна поглед от тялото му. Обзе ме някаква слабост. Времето като че ли спря, а мозъкът ми продължаваше да се напъва да възприеме какво виждат очите ми. Отпуснах се на коляно до него и затворих очи. В съзнанието ми изникна образът на другото тяло, което бях намерил преди по-малко от месец.
Какъв ужасен начин да умреш.
Чух шум зад гърба ми, рязко се обърнах, изплашен, че убиецът може през цялото време да се е крил някъде в апартамента. Чернокожа жена с обувки с висок ток и плътно прилепваща рокля, показваща се изпод разтвореното й палто, стоеше на прага. Тя също ме видя и изпищя.
— Мъртъв е — казах аз. — Обадете се в полицията.
Тя кимна и изхвръкна от апартамента. Чух отсрещната врата да се затръшва.
Огледах се. Не личеше нещо да не е на мястото си. Никаква следа от оръжие, нищо съборено, преместено или изпуснато на пода. Но за мен бе повече от ясно, че Джон е убит само преди минути. И убиецът като нищо можеше още да е в апартамента. Не ми се искаше да проверявам това сам — знаех, че е въоръжен, а аз не бях. И освен това не исках да разбутвам нищо на местопрестъплението.
Излязох и почуках на другата врата.
Никакъв отговор.
Почуках по-силно.
— Да? — Гласът явно бе изплашен.
Жената очевидно нямаше желание да ми отвори.
— Аз съм. Онзи, който намери Джон. Обадихте ли се в полицията?
— Да! Обещаха да дойдат веднага!
— Добре — казах аз и бързо слязох по стълбите, за да изчакам долу пред блока.
Забавиха се около две минути. Полицейска кола с включени светлини спря на входа, следвана от втора. Тръгнах пред тях по стълбището, показах им вратата и останах в коридора, докато те оглеждаха апартамента и клечаха до трупа на Джон.
През следващите няколко минути се изсипа цяла върволица хора. Един от тях, сержант на име Коул, ме попита как така аз съм намерил тялото и след това учтиво ме помоли да изчакам в малкото фоайе на блока. Съпроводи ме униформен полицай, който освен че ми правеше компания, наблюдаваше и сновящите нагоре-надолу по стълбите.
Не след дълго слезе Коул. Беше дребен, с младежко лице, но посребрена коса. Помоли ме да го съпроводя до участъка, за да може да снеме официални показания.
Съгласих се и двамата потеглихме в кола без отличителни знаци. След няколко минути бяхме в участъка и той ме въведе в стая за разпит. Седнах и зачаках. Половин час по-късно Коул се появи отново, този път в компанията на още един детектив. Държаха се официално, но не бих казал недружелюбно.
— Господин Ейот, имате ли нещо против да отговорите на няколко въпроса?
— С удоволствие ще го направя.
Коул се усмихна.
— Отлично. — Извади някакво картонче от чантата и започна да чете от него с монотонен глас: — „Имате абсолютното право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може и ще се използва срещу вас в съда. Имате право да се консултирате с адвокат, както и да разполагате с адвокат, който да присъства преди и по време на всеки разпит. Ако не можете да си позволите наемането на адвокат, съдът ще ви назначи такъв безплатно и, ако желаете, той ще защитава интересите ви по време на разпит. Имате правото във всеки момент да упражните тези си права и да спрете да отговаряте на въпроси или да правите изявления.“ Разбирате ли вашите права така, както ви ги прочетох?