— Радвам се да се видим пак, господин Ейот — каза с блясък в очите Махони.
— И аз — казах, без да скривам антипатията си.
Махони се разположи срещу мен.
— Знам, че вече сте разговаряли със сержант Коул за случилото се тази вечер. Но желая да ви задам няколко въпроса за връзката ви с Джон Чалфонт.
Поколебах се дали да не поискам да извикат Гарднър Филипс. Но бях изморен и исках да се махна колкото се може по-бързо оттук. Реших да отговоря на въпросите на Махони. Ако разговорът поемеше в нежелана посока, тогава щях да викам Филипс.
— Окей — съгласих се аз.
— Знаехте ли, че между Франк Кук и Джон Чалфонт е имало хомосексуална връзка?
— Да.
— Откога ви беше известно?
— От три дни.
— Как научихте за нея?
— Крейг Дохърти ми каза. Беше ги снимал заедно.
— Каква бе реакцията ви, когато научихте?
— Пълна изненада. Не бях очаквал подобно нещо.
— Разбирам. — Махони направи кратка пауза. — Обсъждахте ли тази връзка с Джон Чалфонт?
— Да. Във вторник вечерта. В неговия апартамент.
— И какво по-конкретно говорихте?
— Съобщих му, че знам за Франк и него. Попитах го той ли е убил Франк. Отрече и ми каза, че вие разполагате с доказателство, че е било невъзможно да е бил в Марш Хаус по времето, когато е бил убит Франк. — Погледнах го въпросително, когато изричах последното, но той не реагира никак. — Разказа ми за чувствата си към Франк. Попитах го има ли някакви съмнения кой може да го е убил.
Махони тънко се усмихна. Обзалагам се, че намираше разказа ми за крайно забавен.
— И какви идеи сподели той с вас?
— Никакви. Поне не тогава. Но снощи остави на телефонния ми секретар съобщение, че е научил нещо интересно за „Био-уан“. Искаше да се видим тази вечер в апартамента му. Затова и отидох да го видя.
— Ясно. Можете ли да ни предоставите лентата от секретаря?
— Няма проблем — свих рамене аз.
— Благодаря ви. Имате ли някаква представа на каква информация може да се е натъкнал?
— Никаква.
— Съвсем?
— Абсолютно. — Пак свих рамене.
— Както знаете, Джон Чалфонт е бил застрелян в гръб. Няма никакви следи някой да е разбивал вратата. Според нас е много вероятно неговият убиец да е човек, когото е познавал добре. Точно както беше в случая с Франк Кук. — Махони направи драматична пауза и ме попита: — Господин Ейот, вие ли застреляхте Джон Чалфонт?
Погледнах Махони право в очите.
— Не, не съм. — Помислих малко и на свой ред попитах: — А и дори да съм го убил, какво според вас съм направил с оръжието?
Отговори ми Коул:
— Може да сте се отървали от него, когато сте изтичали, за да чакате пристигането на полицията.
— Намерихте ли го? — поинтересувах се аз.
— Търсим — отговори ми Коул.
— А човекът, когото видях да излиза от блока?
— Той живее там. Излизал е да се разходи. И веднага след като се е прибрал, ни се обади да ни съобщи за вас.
В разговора се намеси Махони:
— Споменавал ли е Джон Чалфонт нещо в смисъл, че разполага с някаква информация, която може да ви уличи в убийството на Франк Кук?
— Не! — отсякох аз. После се обърнах към Коул. Бях допуснал нещата да стигнат прекалено далеч: — А сега искам да говоря с моя адвокат.
Коул кимна.
В погледа на Махони блесна раздразнение…
— Ще разговаряме по-късно — обеща ми той и напусна стаята.
Трябваше ни известно време, за да открием Гарднър Филипс. Беше в някаква вила или нещо от този род. Накрая се свързах с него. Както можеше да се предполага, нареди ми да мълча и да чакам да дойде.
Което на свой ред отне към два часа, прекарани в тясната стаичка за разпит. Тя бе само малко по-добра от килия.
Докато чаках пристигането на Филипс, надеждата ми, че ще ме пуснат, малко по малко се изпаряваше. Започвах да изпадам в паника, че вече никога няма да видя свобода. Досега се бях страхувал, че ще попадна зад решетките заради убийството на Франк, сега се оформяше това да стане заради Джон. Ако ми се разминеше с едното, щяха да ми лепнат другото. Късметът упорито ми изневеряваше. А след намесата на Махони нямах никакви съмнения, че той ще направи всичко по силите си да ме задържат за дълго.
Филипс ми бе казал, че няма шанс за пускане под гаранция, ако се стигне до съд. Тук, в тази стаичка, поне бях сам. Но затворът, истинският затвор с убийци, наркотици, насилие, изнасилвания, СПИН и какво ли още не, този затвор ми изглеждаше съвсем наблизо.