Ако Франк и Джон бяха знаели нещо, нещо особено, и бяха умрели заради това, тогава и аз всеки миг рискувах да се натъкна на това нещо случайно или нарочно. Но не можех да се откажа. Не и ако исках да си върна Лиза.
Сега вече знаех къде да търся.
„Био-уан“.
25.
Седмицата започна отвратително. Оперативката беше къса. Гил — изглеждаше смазан — каза няколко думи по повод смъртта на Джон. Всички бяха смаяни, и Арт в това число. Гил спомена, че ни очакват трудни дни с оглед повишеното внимание на пресата към фирмата, и настоя всички да правим изказвания само през него. Бях прочел във вестниците всичко, свързано с убийството, но името ми не бе споменато никъде и бях благодарен на това.
Подхвърлени бяха няколко думи за акциите на „Био-уан“, които бяха паднали обратно до четиридесет и един долара. Даян съобщи резултатите от проверката в другите инвестиционни фирми; проверката бе потвърдила разказа на „Тетраком“. Гил ни уведоми, че „Байъбър Фаундейшън“ са по средата на ревизията на своите инвестиции и че до момента няма новини от Линет Мауър какви са перспективите на „Ревиър“. И толкова.
Никой още не знаеше истинската история за връзката между Джон и Франк и никак не ми се искаше да съм тук, когато научеха. Излязох от офиса при първа възможност, като размених само няколко думи с шокирания Даниел.
Чакаше ме работа.
Взех метрото до Сентръл в Кеймбридж и извървях няколкото преки от „Бостън пептидс“. Въпреки августейшите си нови собственици, сградата изглеждаше все така зле както винаги досега.
Усмихнах се на момичето на пропуска, което ме позна веднага, и помолих да се срещна с Хенри Чан. Той слезе при мен след минута.
— Здрасти, Саймън. Какво има?
Имаше едро кръгло лице с непропорционално големи очила с квадратни рамки, а очите му зад стъклата винаги изглеждаха учудени. Беше родом от Корея, но бе израсъл в Бруклин и бе получил образование в най-добрите университети, които може да предложи Източното крайбрежие. Огромната му глава създаваше впечатление за буквално натъпкана с мозък и го правеше да изглежда като свръхинтелигентно извънземно същество. Това бе човекът, прилъгал Лиза да напусне Станфорд и да дойде при него в „Бостън пептидс“, след което се бе държал с нея като мил, но винаги взискателен наставник. Беше както обикновено в бяла манта, под която се виждаха риза и вратовръзка.
— Можеш ли да ми отделиш няколко минути, Хенри?
— Предполагам, става дума за Лиза — каза той. Акцентът му отдавна нямаше нищо общо с Корея или Ню Йорк — бе просто безукорният изговор на член на академичната общност от Източното крайбрежие. Кимнах. — Добре, ела…
Той бързо ме поведе по коридора към кабинета си в дъното. Хвърляше крадешком погледи встрани, сякаш се страхуваше някой да не ни види. Минахме покрай вратата на лабораторията, в която бе работила Лиза, и аз се поколебах.
— Давай, давай — настоя Хенри и аз примирено го последвах.
Кабинетът на Хенри представляваше малка кутийка, в която документацията и компютърът бяха оставили място още само за малко бюро и два стола. Избрах си единия, той седна на другия. Примигна срещу мен и малко притеснено каза:
— Чух, че Лиза те е напуснала. Съжалявам.
— И аз. Чух на свой ред, че тя ви е напуснала. Или по-скоро, че сте я изхвърлили.
— Вярно е, пътищата ни се разделиха — студено потвърди Хенри.
— И защо стана така? Не беше ли работата й върху ВР56 важна за фирмата?
Хенри въздъхна и после каза:
— Жена ти е много интелигентен човек. Приносът й тук е неоценим. Ще ни липсва страхотно. — Поколеба се за миг и допълни: — Най-вече на мен.
— Тогава защо я уволни?
— Не съм я уволнил аз, Саймън. В сравнение с „Бостън пептидс“, „Био-уан“ е съвсем различна компания. Тя просто не се вписваше в нея. И това много бързо стана очевидно.
— Но защо не я защити?
— Нищо не можех да направя.
— Хенри! Ти си бил нейният пряк началник. Могъл си и ти да напуснеш в знак на солидарност. Но предполагам не ти се е искало да загубиш полагащите ти се акции от фирмата.
Озадаченият поглед на Хенри се фокусира върху лицето ми. За миг помислих, че ще се опита да ме изхвърли преди да съм задал въпросите си. После той свали очилата си и изморено разтри очи.
— Прав си, дадоха ми акции. Но истината е, че действително обмислях да подам оставка. Работата обаче е там, че за мен „Бостън пептидс“ е всичко, което имам. Посветих академичната си кариера на проектите във фирмата. Ипотекирах къщата си до последната керемида пак заради фирмата. И с подкрепата на „Био-уан“ се надявам най-сетне да извлека нещо от нея до година-две.