— „Бостън пептидс“ означаваше много и за Лиза — напомних аз.
— О, да. Знам, че означаваше. Но когато ни изкупи „Био-уан“, ние имахме избор: да се борим с тях и да загубим или да ги приемем и да направим технологията ни да заработи. Лиза избра борбата. Аз предпочетох втората възможност. Повярвай ми, начинът, по който се работи тук, ми допада не повече, отколкото на Лиза.
— И какво не й хареса на Лиза? — попитах аз. — Тя така и не ми разказа. Подхвърли, че компанията не струвала, ако си спомням точно. Но не стигнахме до подробности.
— Съжалявам, но и аз не мога да навлизам в подробности, Саймън. Нали разбираш — вече работя за „Био-уан“.
— Чу ли за убийството на бащата на Лиза? — Кимване. — Добре, само че в „Ревиър“ имаме вече още един убит. И аз мисля, че връзката между двете убийства има нещо общо с „Био-уан“. И се опитвам да разбера какво е то.
— Опитваш се да докажеш невинността си?
— Да. Но не само и не толкова пред полицията. Най-вече пред Лиза. Трябва да си я върна.
Хенри ме погледна замислено.
— Ясно. Но онова, което ще ти кажа, не бива да излиза извън тази стая и ти не бива да споменаваш името ми пред никого.
— Добре. Разкажи ми за „Био-уан“.
— Какво искаш да знаеш?
— Какво не е наред? Вече знам какво мисли Лиза за нея, но бих желал да чуя и твоето мнение.
Хенри се замисли.
— Според мен най-тежкото и за двама ни е обстановката на секретност. Разбираш ли, в един идеален свят учените обменят идеи и открития в момента, в който почувстват нужда да го направят. Така светът на науката върви напред много по-бързо, отколкото ако всеки учен работи в изолация. Но нашият свят не е идеален, особено що се отнася до биохимията. Дори в академичните институции учените завиждат на колегите си за техните постижения. Всеки живее в непрекъснат страх, че някой може да му открадне идеите, да ги публикува пръв и да съумее да привлече към себе си финансиране на проект, което не му се полага.
— Представям си — казах аз. Лиза често ми бе разказвала за академичната атмосфера.
— А когато говорим за компании с акции, акционери, патенти и печалба, откритостта в обмена на научна информация е още по-трудно постижима. За да има успех при кандидатстване за патент, една компания трябва да докаже документално, че въпросният процес или да речем лекарство, не е бил вече известен някому. Най-добрият начин да се постигне това е да не казваш нито дума никому, докато не получиш патента.
— И все пак предполагам, че всички биотехнически компании пазят тайните си — вметнах аз.
— Така е, но само в известна степен. В „Бостън пептидс“ например не обръщаме толкова голямо внимание на това. Не че сме готови да вършим глупости, които биха застрашили патентите ни, но нашата висша цел е намирането на лекарство срещу Паркинсоновата болест и ако можем да помогнем на другите учени, без да поставяме под опасност успешния изход на собствените ни проекти, правим го с охота.
— Добре, какъв е проблемът тогава?
— „Био-уан“ е по-различна компания. Цялата й структура е пропита от секретност. Това е нещо необикновено и трябва да го видиш, за да повярваш, че съществува. Има например десетки учени, работещи в различни групи, на които не им е позволено да контактуват помежду си. Цялата им научна продукция постъпва в специален център и става достояние на останалите на принципа „ако трябва да се знае“. А въведените правила са такива, че много малко хора „трябва да знаят“.
— Защо е така?
— Разделяй и владей. Създай атмосфера на конкуренция и несигурност, която носи резултати. И най-вече, която концентрира цялата власт в центъра. А там стои Томас Иневър.
— „Клизмата“?
Хенри се усмихна.
— Чух, че го наричат така. Той е единственият, който знае какво става във фирмата.
— А Джери Питърсън — другият председател?
— Контактувах с него по време на преговорите по продажбата. Той няма представа какво става. Както впрочем и твоят човек — Арт Алтшуле.
Помълчах, за да смеля информацията.
— Но някои неща просто няма как да не станат обществено достояние. Компанията все пак е акционерна. Освен това нима Комисията за контрол върху храните и лекарствените препарати не изисква резултатите от клиничните изпитания?