— О, да. Комисията иска и получава огромен обем информация. Но в по-голямата си част тя постъпва при нея направо от Отдела за клинични изпитания, където думата секретност е свещена. Те докладват пряко на Иневър и на никой друг.
— Що за човек е този Иневър? Виждал съм го съвсем за малко. Лиза ми каза, че преди няколко години са го уловили, да манипулира резултатите от някакъв експеримент.
— Това така и не било доказано — уточни Хенри. — Публикувал доклад, в който се доказвало, че „Неуроксил-3“ редуцира производството на свободни радикали в мозъка на пациенти с алцхаймер.
— „Неуроксил-3“ сигурно е по-ранна версия на „Неуроксил-5“?
— Повече или по-малко — уклончиво отговори Хенри. — Както и да е, никой друг не могъл да повтори резултатите и година по-късно Иневър бил принуден да публикува „уточнение“. Това разбунило духовете, но в крайна сметка не могло да се докаже недвусмислено, че Иневър е фалшифицирал резултатите.
— А какво се е случило според теб?
— Мисля, че той се е поддал на възможно най-старото изкушение пред всеки учен: да искаш определен резултат толкова силно, че да игнорираш данните, които го опровергават.
— Да, знам, че това никак не би допаднало на Лиза. А как си изпроси тя уволнението?
— Познаваш Лиза. Започна да задава неудобни въпроси.
— За неуроксила?
— Да.
— И какво не е наред с това лекарство?
Хенри се облегна на стола си и изпъна крака напред, колкото му позволяваше тясното пространство.
— Не мисля, че нещо с „Неуроксил-5“ не е наред — внимателно възрази той.
— А Лиза? С какво не е била съгласна тя?
— Тя изнуди Иневър да й разреши да прегледа някакво изследване на механизма на действие на неуроксила. Искаше, струва ми се, да види дали той не може да се използва и при третиране на паркинсона. После се усъмни в коректността на данните. Знаеш я — не спира, докато не получи каквото иска. — Хенри се усмихна на себе си. — Ти, като съпруг, предполагам, знаеш как да се отнасяш с нея като я прихванат. Само че Иневър, изглежда, не е имал търпение да се занимава само с нея.
— И я уволни?
— Да. Тя просто прекали. Казвах й да се откаже, ама кой да ме послуша?
— И какво по-специално я притесняваше?
— Не мога да ти кажа — отговори Хенри. Гледаше ме внимателно.
— Как да разбирам думите ти?
— Виж, Саймън. „Неуроксил-5“ е в сърцето на изследователската програма на „Био-уан“ и това не е тайна за никого. Но аз не мога да ти кажа нищо за този препарат, което вече не е общоизвестно. Особено когато става дума за неподкрепени от факти съмнения.
— Значи според теб безпокойствата на Лиза са съмнения без научна основа?
— Да. Лиза има страхотна интуиция да налучква единствено правилната методика на изследване. Но понякога забравя, че е учен. Защото ако проверяваш хипотеза и установиш, че събраните научни данни не я подкрепят, тази хипотеза не е нищо повече от голо предположение.
Чувал бях тази лекция и преди, при това от самата Лиза, и то много пъти. Стори ми се иронично, че този път обект на критиката е самата тя.
— А данните не подкрепят хипотезата, каквато и да е тя, така ли? — поисках да се уверя аз.
— Според мен, не — отсече Хенри. Само че аз не бях учен и може би поради това имах голямо доверие в интуицията на Лиза. — Саймън, страшно бих желал Лиза да работи с мен в този момент — продължи Хенри. — Но ситуацията е по-различна от времето, когато „Бостън пептидс“ беше независима компания. Не мисля, че Лиза щеше да свикне с това положение на нещата. Тя се върна на прекрасна длъжност при Метлър в Станфорд. Убеден съм, че там ще е много по-щастлива. Може да не ми повярваш, но нямаш представа как бих искал да съм на нейно място. Но трябва да изведа „Бостън пептидс“ до успех. А с ресурсите на „Био-уан“ това не е непостижима мечта.
Станах да си ходя.
— Лиза страшно те уважаваше, Хенри — казах му аз. — Само че по една ирония на съдбата това е един от малкото случаи, когато безпогрешната й интуиция я е подвела. Сбогом.
Хенри изненадано примигна зад грамадните си очила. Беше онемял от изненада. Може би се бях държал малко по-твърдо с него, но това не ме вълнуваше. Лиза се бе нуждала от помощта му. А той бе предал доверието й.
Когато на излизане минах покрай вратата на старата й лаборатория, се поддадох на инстинкта си и я отворих. Видях познатите ми отпреди лабораторни маси, стъклени контейнери с мистериозни форми, папки с документация, електронна апаратура — все неща, които не разбирах. Вътре работеха петима-шестима учени.