Выбрать главу

— Кого по-точно имаш предвид като говориш в множествено число?

Даниел се замисли, после каза:

— Всички в компанията, които познавам. На първо място, очевидно Арт. Иневър, финансовият им директор, та дори „Харисън Брадърс“ — техните инвестиционни банкери.

— Значи не мислиш, че крият нещо?

— Не ми изглежда така. Но аз не съм експерт по биотехнологии. Ако настояваш, ще се опитам да се поразровя.

Усмихнах му се благодарно:

— Това много би ми помогнало, Даниел.

— Има ли нещо друго, което според теб би могло да бъде проблем?

— Не знам. По принцип много неща: измама, злоупотреба с вътрешна информация, може би някои подробности по изкупуването на „Бостън пептидс“, кой знае?

— Ще видя какво мога да направя — обеща пак Даниел. — Но предупреждавам те, няма да е никак лесно. Арт държи цялата информация от „Био-уан“ само за себе си.

— Известно ми е — казах аз. — И точно поради тази причина смятам да му задам директно няколко въпроса.

Даниел изкриви лице.

— Е, това вече обещава да бъде много забавно. Но ако случайно изкиха нещо, моля те, сподели го с мен. Колкото повече работя с него, толкова повече се убеждавам, че ако се довериш на онова, което знае, може да останеш с впечатление, че „Био-уан“ произвежда революционно нов прах за пране.

Вратата на Арт беше отворена. Почуках. Беше се върнал от обед и говореше по телефона. В стаята се носеше слаба миризма на алкохол. Той ми махна с ръка да седна и продължи да говори. Обичайният за Арт разговор по телефона. Заслушах се — ставаше дума за нова сделка. Някаква компания, занимаваща се със специални ефекти за Холивуд. Звучеше ми като сделка с нов рекордно висок коефициент на тъпотията. Напълно достойна за Арт.

Накрая разговорът свърши.

— Тази сделка трябва да я сключим — каза ми Арт.

— Добре — съгласих се аз, отказвайки да бъда въвлечен в дискусия.

— Така-а, какво има, Саймън? — попита ме той и погледна часовника си. — Чакат ме няколко телефонни разговора.

Двамата с него бяхме свършили добра работа в стремежа да се избягваме взаимно след посещението ми в дома му. Но сега нямаше да му позволя да ми се изплъзне.

— Няма да отнеме дълго. Искам да те попитам някои неща за „Био-уан“.

Арт се намръщи и ме погледна изненадано.

— Какви неща? Ако става дума за уволнението на жена ти, искам да знаеш, че нямам нищо общо с това решение. Това си беше работа на Иневър. Какво да прави с неговите служители си е негов личен проблем.

— Не става дума за Лиза. Питам се дали не би могъл да ми кажеш какво не е наред около „Неуроксил-5“?

Арт се намръщи още повече.

— Няма нищо, което да не е наред около неуроксила. Всички резултати от изпитанията до момента са прекрасни и ние се настройваме за голяма кампания, когато през март публикуват резултатите и от фаза три.

— Значи твърдиш, че всичко около лекарството е наред?

— А ти защо мислиш, че може да не е? — сърдито попита Арт.

— Лиза, изглежда, е мислела, че има нещо. И изглежда, точно това е станало повод за нейното уволнение.

— Специално се поинтересувах за лекарството миналия месец, когато Франк говори с мен. Консултирах се лично с доктор Иневър. Той ме увери, че около „Неуроксил-5“ всичко е наред.

— Чакай малко. Значи Франк те е питал същото, така ли?

— Да, така беше — призна неохотно Арт и едва не си прехапа езика.

— И какво точно те попита?

— Същото като теб. Има ли нещо около лекарството?

— Не ти ли зададе по-конкретен въпрос? Не описа ли потенциалния проблем?

Арт вдигна ръце.

— Не знам, може и така да е било. Не помня вече. Всичко, което знам, е, че проверих и нямаше нищо.

— Разказа ли това на полицията?

— Не. Защо?

— Не ти ли се струва подозрително?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами много е ясно какво искам да кажа: Франк ти е задал въпрос, хвърлящ съмнение върху най-престижната инвестиция на „Ревиър“, и малко след това го убиват.

Арт поклати глава:

— Не, Саймън, не ми се стори подозрително. И не виждам как би могло. Франк си играеше игрички. „Ревиър“ днес е това, което е, само благодарение на „Био-уан“. Моята инвестиция. Франк искаше да ме дискредитира, така че опита да се нахвърли върху моята инвестиция. Единственият му проблем беше, че не разполагаше с никакви доказателства.