Кели извади поредната си цигара, после я прибра, лишавайки мигновено настръхналия сервитьор от шанса да я нападне.
— Не трябваше да идвам — промърмори тя.
— Радвам се, че го направи.
— Лиза не би се радвала, че реших да говоря с теб. Още по-малко Хенри.
— Сигурно имаш основателна причина.
— Мисля, че имам.
Зачаках. Кели мушна с вилицата в пълнежа на питката.
— Лиза не е добре и смята, че ти си отговорен.
— Знам.
— Доста размишлявах по въпроса — каза Кели — и не можах да убедя себе си, че е права. Проблемът е там, че… ти вярвам. В известна степен. И мисля, че е редно да знаеш какво беше разтревожило Лиза. И кое допринесе за уволнението й. Не ме интересува какво ще правиш с информацията, стига да не я използваш срещу интересите на Лиза. Или срещу моите, разбира се. И още едно условие: това не си го чул от мен. Окей?
— Разбрано — кимнах аз.
— Веднага щом „Био-уан“ изкупи „Бостън пептидс“, Лиза пожела да получи достъп до данните за „Неуроксил-5“. Искаше да провери дали не е възможно да го използва по някакъв начин срещу паркинсона.
— Хенри ми каза същото — казах аз. — Но нищо повече.
— Първоначално Клизмата заяви, че това е абсурд. Той управлява фирмата в обстановка на пълна секретност и организацията е такава, че никой не получава информация за нищо, освен ако не му е невъзможно да работи без нея. Но Лиза може да бъде доста убедителна.
Усмихнах се.
— Както и да е, в крайна сметка успя да убеди Клизмата. Но той беше крайно внимателен в подбора на данните, до които я допусна. Мисля, че й даде да прегледа резултатите от някакви стари изпитания върху животни, не знам дали не ставаше дума за плъхове. — Кели отхапа от питката. Изчаках я търпеливо да сдъвче храната. — Информацията бе почти неизползваема, но на друго не можеше и да се разчита. Докато се запознаваше с нея, тя забеляза нещо, което Клизмата явно беше пропуснал.
— И какво е това нещо?
— Няколко месеца след третирането им с „Неуроксил-5“ значителна част от плъховете бяха измрели. — Повдигнах вежди, Кели го забеляза и каза: — Нищо нередно, разбира се. Старите плъхове умират. Какво друго може да се очаква от тях? С любопитната разлика, че броят на умрелите от инсулт беше по-голям от статистическата прогноза.
— Удар? Искаш да ми кажеш, че плъховете умират от инсулт?
— Плъховете, особено тези в лабораториите, заболяват от голям брой болести, считани за човешки.
— Разбирам.
— Знаеш ли какво представлява инсултът? — попита ме Кели.
— Според мен някакъв съсирек в мозъка, запушващ кръвоносен съд.
— Да, това е едната възможност, но причината може да бъде и точно обратната — мозъчен кръвоизлив. В резултат може да настъпи парализа или направо смърт.
— Значи е било сериозно.
— Може би.
— Какво значи това „може би“? Ако всички онези плъхове са умрели от инсулт, не следва ли автоматично изводът, че „Неуроксил-5“ е смъртно опасен?
— Не е толкова просто. Повечето от плъховете все пак бяха оцелели или умрели от естествена смърт. Говоря само за процент на умрелите от инсулт, по-голям от очакваното. Отклонение в тревожна посока от статистическата прогноза.
— Но Лиза е сметнала това за важно?
— Точно така. Първо говори с Хенри по въпроса. Той й каза да се обърне към Клизмата. И тя го направи.
Ставаше ми ясно.
— И той й е казал, че няма нищо нередно.
— Именно. Заявил, че нейните наблюдения не били статистически значими. Когато тя поискала допълнителни данни, за да се разбере дали става дума за реален проблем, Клизмата отказал да й ги даде. Казал й, че тези резултати вече били анализирани и че нямало защо да се безпокои.
— Но това не успокоило Лиза.
Кели се усмихна.
— Ти я познаваш. Тя не е човек, който ще миряса, докато не види лично всички данни. Само че Клизмата продължаваше да не я допуска до данните и тогава тя го нарече лъжец. Обвини го, че не е анализирал резултатите достатъчно задълбочено.
— И той я уволни.
— На което никой не се изненада — завърши Кели.
И аз не се изненадах. Знаех, че и с Хенри се бе държала по подобен начин през годините на съвместната им работа, но той явно беше много по-търпелив от Клизмата. Сега разбирах какво искаше да ми каже с думите, че Лиза не би се вписала в средата на „Био-уан“.