— Според теб имаше ли Лиза основание да се безпокои? — поинтересувах се аз.
— Аз не съм виждала тези резултати и всичко, което ти разказах, съм го чула от устата на Лиза — отговори Кели. — Предполагам, че статистически погледнато, Клизмата е бил прав. Но аз работих с Лиза цели две години. Вярвам на интуицията й. Не знам, може и да се е натъкнала на нещо крайно важно.
— Как мога да науча? — попитах аз.
— Ти? — изненада се Кели. — Няма начин.
— Не можеш ли да ми помогнеш?
Кели заби поглед в чинията си — беше почти празна.
— Не мога. За разлика от Лиза, аз нямам друга работа, която да ме чака, в случай че ме уволнят. И не искам да си създавам в лицето на Томас Иневър противник, защото той може да бъде страшен.
— Хм… А дали клиничните резултати подсказват за същия проблем при хората?
— Предполагам не — замислено каза Кели, — защото всички тези данни отиват в Комисията за контрол над храните и лекарствените препарати. Мисля, на всички ни е ясно как биха реагирали там, ако всеки, който е пил „Неуроксил-5“, се тръшне от инсулт на следващия ден.
— В масов мащаб сигурно биха го забелязали, но мен ме интересува какво ще стане, ако умрат неколцина, и то месеци след започване на терапията.
Кели се замисли.
— Не знам. Фаза едно и фаза две на клиничните изпитания вероятно включват общо примерно стотина души. Много е възможно да не се забележи, ако става дума за няколко потърпевши. Точно затова се провежда и фаза три, при която лекарството се изпробва върху хиляди пациенти.
— Това правят сега, така ли?
— Да, трябва да завърши през март следващата година.
— Имаш ли някаква представа какви са междинните резултати досега?
— Ти майтапиш ли се? — изгледа ме изумено Кели. — Знае ги само Иневър. А според мен на този етап и той не би трябвало да ги знае.
Спомних си бележката в онова писмо, че изпитанията са двойно анонимни.
— Има ли начин да се разбере?
— Не — заяви Кели. Помълча и допълни: — Може би само ако лично отидеш и разговаряш с лекарите, които провеждат изпитанията.
— Би ли ми дала техния списък?
— В никакъв случай — отсече тя.
Бях разочарован. Сигурен бях, че Лиза е надушила нещо изключително важно, но не можех да си представя по какъв начин аз, при това без чужда помощ, бих могъл сам да пробия стената от секретност, обграждаща „Био-уан“.
— Има може би нещо, което можеш да направиш — обади се Кели. — Почти съм сигурна, че отчетът от фаза две е публикуван в „Ню Ингланд Джърнал ъф Медисин“. Помня отзвука от него сред специалистите, когато излезе.
— И аз. Точно тогава акциите на „Био-уан“ скочиха, нали така?
— Възможно е. Парите са по твоята специалност. Аз разбирам само от лекарства. — Гримасата ми, изглежда, бе забелязана от Кели, защото тя побърза да заглади хапливата си реплика. — Съжалявам. Мисълта ми беше, че е много вероятно в списанието да е публикуван и списъкът на лекарите, ангажирани във фаза две. Много от тях несъмнено ще участват и в последната трета фаза. Така можеш да научиш имената поне на няколко от тях.
— Благодаря, ще опитам. — Двамата започнахме да дояждаме храната си. Кели се разбърза, защото закъсняваше. — Как вървят нещата в „Бостън пептидс“ без Лиза? — поинтересувах се аз.
— Ами липсва ни. ВР56 върви добре. Вече получаваме първите отзиви от доброволците. Изглежда, лекарството е безопасно, макар че май предизвиква потиснатост у някои хора.
— Потиснатост?
— Да, понижава нивото на серотонина в мозъка. Въздействието му е обратно на това на „Прозак“.
Потиснатост.
Лиза бе вземала ВР56.
Спомних си необичайната й чувствителност около седмица след смъртта на Франк, бързината, с която избухваше в разговорите между двама ни, крайно нетипичната за нея нерационалност, постоянно мрачното й настроение и най-вече пълната ми неспособност да й помогна по някакъв начин. Биохимично индуцираната потиснатост, комбинирана с останалите източници на стрес, сигурно е била нещо ужасно. Нищо чудно, че тя не бе издържала и бе избягала.
— Какво има, Саймън?
Лиза ми бе казала, че не иска никой от колегите й да разбере, че е вземала лекарството тайно от останалите. Не бях сигурен дали забраната да казвам се отнасяше и до Кели. Сметнах, че е правилно тя да реши дали да й каже, или не.