Обхвана ме паника. Беше се облегнала назад и от слепоочието й течеше кръв. Очите й бяха затворени. В скута й лежеше спасителната жилетка, която явно бе взела набързо от навеса с лодката, за да смекчи удара, който бе планирала да нанесе.
— Лиза! Чуваш ли ме?
Никакъв отговор.
Леко я докоснах по рамото. Страх ме беше да не усложня положението й, ако имаше някаква вътрешна рана. Тя не реагира. Искаше ми се да я сграбча и да я разтърся, да я върна насила в съзнание, но знаех, че не мога да си го позволя. Просто я погалих по лицето.
— Лиза! Лиза! Моля те, кажи ми нещо!
Този път тя леко помръдна и простена. Клепачите й трепнаха. През тялото ми премина вълна на облекчение.
— О, Лиза, ранена ли си? Кажи ми, моля те, кажи, че не си!
— Мисля, че не съм — прошепна тя и замаяно поклати глава.
Помогнах й да слезе от колата и нежно я прегърнах.
— А бебето?
— Не… не знам… — И зарови лице в рамото ми.
— Благодаря ти — казах аз, без да я пускам. Беше рискувала живота си и живота на нашето дете, за да ме спаси. Едва ли можех да искам нещо повече.
След малко тя се отдръпна и се опита да се усмихне:
— Не исках детето ни да израсне без баща.
Епилог
Закъснях с десет минути за оперативката. Не бях мигнал през уикенда и едва се държах на крака. Очаквах с нетърпение първия работен ден за седмицата, за да се възстановя.
Всички бяхме налице: Даян, Рави, Джим — новият партньор, и двамата съдружници — Катлийн и Брус. Без Гил. Без Арт. Без Франк. Без Джон. И без Даниел, които излежаваше втория месец от доживотната си присъда.
Когато влязох, Рави говореше за „Бостън пептидс“. Хенри Чан и останалите от ръководния екип, включително Лиза, бяха изкупили с помощта на „Ревиър“ фирмата от руините на „Био-уан“.
— Перспективите пред ВР56 са отлични. Планираме начало на фаза две за септември.
— Някакви индикации за негативни странични ефекти? — попита Даян от креслото на Гил.
— Лека потиснатост у някои пациенти, но това не е проблем, ако се взема в комбинация с антидепресанти. Като се изключи това, всичко е нормално.
— Сигурен ли си?
Рави направи гримаса.
— Дотук, но не ме цитирай пред пресата.
— Не се безпокой, няма. Саймън? — обърна се към мен Даян. — Как са нещата с „Нет коп“?
— Клиентите на Крейг не могат да си съберат слюнката над прототипа. Единственото, което му остава, е да настрои производството.
— И финансирането на тази фаза от проекта ще дойде от обявяването на компанията за акционерна?
— Така е идеята.
— Някаква прогноза за цената?
— Петдесет и пет долара.
Даян бързо пресметна наум.
— Това прави началната цена на компанията около двеста и четиридесет милиона, така ли е?
Кимнах.
— Е, бога ми, това е невероятно! — не се сдържа Джим.
— Пазарът е необятен, а техният продукт е най-добър.
— Нашият дял? — продължаваше с въпросите си Даян.
— Десет процента от горното.
— Не е зле, Саймън.
Ами наистина не беше зле. Преведено на прост език, това трансформираше първоначалната ни инвестиция от два милиона в двайсет и четири. Джеф Либерман и инвеститорите от „Блумфийлд Уайс“ щяха да се облажат още по-добре. След нашето оттегляне те бяха проявили куража и далновидността да заемат мястото ни и сега се радваха на дивидентите от успешната инвестиция. Най-добре щеше да бъде Крейг, разбира се. Но той поне бе човекът, който в най-голяма степен заслужаваше успеха.
— Е, Линет Мауър ще бъде доволна — заключи Даян. — И мисля, че ще захапе идеята за нов инвестиционен фонд следващата година. С „Нет коп“, „Бостън пептидс“, „Тетраком“ и още някои май ще започнем да ги убеждаваме, че можем да се справим и без Гил.
Гил беше на яхтата си по пет дни в седмицата и още не бе припарил до машината за диализа. Но ние бяхме твърдо решени да запазим фирмата, основана от него.
Когато тръгнах да се прибирам през Комън, бях вече изтощен. Трябваше, просто трябваше да спя нормално поне една нощ. Цяла нощ. Но бързах да се върна, защото исках да видя Лиза и бебето. Наближаваше осем и навън все още бе светло. Влязох в апартамента. Застанах на прага и извиках. Никакъв отговор.
Хвърлих куфарчето и отидох в спалнята. Лиза бе заспала, едната й гърда се бе разголила, а бебето тихо дишаше до нея. Съблякох се и без да мисля за нищо друго, се вмъкнах в леглото при тях.