— Ще си спомня — опитах се да я успокоя аз. — Нали се говори, че възрастните може и да забравят какво са закусвали, но си спомнят всичко случило им се преди десетки години.
— Но тя не е толкова стара, Саймън. Тя е само на петдесет и две. Болна е.
Леля Зои страдаше от първите симптоми на Алцхаймер.
— За Зои ли си говорите? — попита съпругът й Карл и се присъедини към нас.
Як, едър мъж със сива брада, може би няколко години по-голям от своята съпруга, който се задъхваше и от най-малкото усилие, той бе професор по някаква социална дисциплина в Североизточния университет.
— Да — потвърди Лиза. — Как е тя?
Карл въздъхна малко по-тежко, отколкото когато просто се задъхваше.
— Загуби работата си в библиотеката.
— О, не — прошепна Лиза.
— Но още не е чак толкова зле. Забравя имена на хора, заглавия на книги — това й беше основният проблем в библиотеката — не може да каже колко е часът. Но все още ме помни, винаги знае къде се намира и кой ден от седмицата е. Най-лошото тепърва предстои. Освен ако лекарството, което й препоръча Франк, наистина свърши работа.
— Лекарство ли? Не знаех, че татко е препоръчвал някакво лекарство!
— Да — потвърди Карл, — някакво лекарство срещу алцхаймер, което изпробвали.
— Да не се нарича „Неуроксил-5“? — попита Лиза.
— Точно така.
— И помага ли й? — поинтересувах се аз.
— Изглежда. Взема го вече няколко месеца и състоянието й като че ли се стабилизира. Поне не забелязвам да се влошава. Условието беше да се яви на тест… как му беше името, а — „Минитест за умствените възможности“, а след няколко месеца отново ще я проверят, за да регистрират как се чувства.
— Но това е добра новина — отбелязах аз.
— Видях някои от другите пациенти в клиниката — продължи Карл. — Страшна гледка. Някои от тях бяха забравили вече всичко. За кой са женени, къде живеят, как се казват децата им. Не могат да си спомнят, това ги ядосва и ги кара да се чувстват напълно безпомощни. Една жена разказваше, че мъжът й престанал да се усмихва. Моля се това никога да не се случи на Зои. — И той погледна жена си, която продължаваше да разговаря със стария приятел на Франк и да се смее на неговите несъмнено забавни спомени.
И аз се надявах този „Неуроксил-5“ да се окаже достатъчно ефективен.
На следващата сутрин Лиза, майка й, брат й и аз отидохме в офиса на адвоката на Франк, за да научим съдържанието на неговото завещание. Докато чакахме в луксозната чакалня на юридическата фирма, между нас се възцари неловка тишина. Никой до момента не бе споменавал думата „завещание“. Други неща ни се бяха стрували по-важни. Знаехме, че е богат, но усещахме колко неуместно би било да обсъждаме размера на богатството му и да пресмятаме колко ще се падне на всеки. Всъщност тази мисъл може би изобщо не бе минавала през главата на Лиза. Еди изглеждаше по-неспокоен и дългите му пръсти не спряха да си играят с чаената лъжичка. Лиза бе напълно спокойна, а Ан си бе наложила изражение на незаинтересованост.
След около пет минути чакане се появи задъхан и самият адвокат. Казваше се Бърги. Беше солиден, започнал да оплешивява мъж с малко безволево лице, но интелигентни очи. Представи ни се и ни покани в кабинета си.
— Благодаря ви, че дойдохте при мен днес — започна той, след като се увери, че сме се настанили удобно край масата. — Ще разговарям с вас в качеството си на изпълнител на завещанието на господин Кук. При по-обикновени обстоятелства щях да изпратя писмо до всички упоменати в завещанието му, но в конкретния случай реших да се възползвам от факта, че сте се събрали на едно място. Сега ще ви запозная със съдържанието на завещанието. — Бърги изглеждаше притеснен. Неспокоен, но сериозен. Беше приковал вниманието ни. — Първо, господин Кук притежава застрахователна полица на сума триста хиляди долара, която е пожелал да бъде разделена по равно между бившата му съпруга и двете му деца. — Той ни се усмихна бързо и прочисти гърлото си. Нещо ми подсказа, че приближаваме до трудната част. — Второ, самото завещание… То всъщност е доста просто. — Той свали поглед върху документа пред себе си. — Цялото състояние на господин Кук е завещано изцяло на Елизабет Ребека Кук — негова дъщеря. Конкретната стойност на състоянието не може да се определи точно в момента, понеже значителна част от него са дивиденти от средства, оставени за управление на „Ревиър Партнърс“. Но ако изключим тази неустановена част, останалото възлиза на поне четири милиона долара. Както винаги, ще отнеме известно време, докато оценката на състоянието приключи.