— Струва ми се, че вече се е поуспокоил. Ще се погрижа да не се повтаря.
— Саймън, той се държа просто глупаво. И ако може да постъпи глупаво веднъж, вероятно е в състояние да постъпи глупаво и втори път.
Разбирах опасенията на Гил. И те бяха основателни.
— Кажи какво би искал да направя.
Гил помълча.
— Вярваш ли, че можеш да спасиш нещо от тази инвестиция?
— Вярвам. Не обещавам нищо… — погледнах го многозначително, за да му покажа, че съм усвоил урока, и той се усмихна, — но ще направя всичко по силите си.
— Окей, направи го. Продължавай да се занимаваш с „Нет коп“. Измъкни оттам каквото можеш. Но предупреди Крейг Дохърти, че прошепне ли нещо пред пресата — говоря за нещо, което може да навреди на репутацията на „Ревиър“ — ще го уволня от „Нет коп“ и ще се погрижа да забрави какво е това кредит в този град!
— Ще му предам.
— И за какво беше всичко това? — попита Даниел, когато се върнах в стаята на съдружниците.
— Гил искаше да знае дали не съм убил Франк. Изглежда, съм любимият заподозрян на всички.
— Гарантирам ти, че си моят — увери ме Даниел.
— Благодаря ти за подкрепата.
— А полицията има ли някакви идеи кой може да го е извършил?
— Не ми е известно. Убеден съм, че ще намерят по-подходящ от мен.
— Горкият — каза Даниел. — Не знам какво ще стане с „Ревиър“ без него.
— И аз се питам. — С изключение на сделката с „Био-уан“, Франк беше най-способният инвеститор на „Ревиър“. Досието на Гил беше доста шарено, това на Арт бе отчайващо… е, пак с изключение на „Био-уан“. Рави и Даян имаха някои обещаващи инвестиции, но все още бе рано да се каже ще стане ли от тях нещо, или не. Но Франк — Франк несъмнено беше отличен инвеститор. Той олицетворяваше гласа на предупреждението, гласа на здравия разум, гласа, в който Гил се вслушваше, когато предстоеше да се вземе трудно решение.
— Къде е Джон? — попитах аз.
— Болен е.
— Хм, сигурно е сериозно. Изглежда така напращял от здраве, че човек не може да си го представи да се въргаля в леглото.
— Смъртта на Франк му се отрази доста зле. Нали знаеш колко много работиха заедно напоследък — напомни Даниел. — А, между другото… миналия уикенд се видях с Джеф Либерман в Ню Йорк.
— Интересува ли го „Нет коп“?
— Напълно е възможно. Обади му се.
Въздъхнах.
— Може би. Като налея малко разум в главата на любимия ми побъркан изпълнителен директор на фирмата.
Крейг явно си бе възвърнал част от оптимизма. Излезе да ме посрещне с пружинираща походка и все така по джинси, маратонки и тениска.
— Здрасти, Саймън. Как я караш?
— Опасявам се, не чак толкова добре, Крейг.
— Да, чух за Франк Кук. Съжалявам. Ела в офиса.
Минахме през залата с инженерите към стъклената кабинка в ъгъла.
— Е, има ли някакъв шанс „Ревиър“ да промени решението си за парите сега? — с надежда попита Крейг.
Въпросът му ме смая.
— Искаш да кажеш след случилото се с Франк?
— Да. — Той ме погледна очаквателно.
— Не, Крейг, никакъв.
— Лошо — каза той и изглежда, едва сега разчете изражението ми. — Май зададох неуместен въпрос, а?
— Може да се каже така, Крейг — отговорих аз. — Ще ти кажа още, че идеята да се опитваш да заплашваш Гил Апълби не е от най-добрите, които са ти хрумвали. Интересно в коя част от тялото ти е възникнала?
— Виж, бях ядосан. Бях отчаян. Бях готов да направя всичко!
— Добре, мога да ти разкрия, че не си успял да впечатлиш Гил. Всъщност той ми поръча да ти предам, че ако гъкнеш нещо пред пресата, ние направо ще те уволним.
— Не можете да го направите — сопна се Крейг.
— Можем и ти много добре го знаеш — обясних му аз. Фактът беше достоен за съжаление наистина, но инвестиционните компании често уволняваха шефовете на фирмите, с които имаха сключени споразумения. На Крейг му се бе разминало на косъм. Въпреки вярата ми в него, единственото нещо, което бе накарало Гил да се въздържи от тази крайна мярка, сигурно бе очакването му, че „Нет коп“ и така ще фалира. — О, а след това той ще се погрижи никога в живота си да не видиш пари от инвеститор.
— Окей, разбрах — въздъхна Крейг. — Съжалявам.
В този момент се сетих за нещо.
— Когато си тръгнах от „Нет коп“ в деня на убийството на Франк, ти ми се стори адски весел. Това няма нищо общо със смъртта му, нали?