Франк не отговори веднага. Наведе се напред и разтри брадичка, както го бях виждал да прави стотици пъти, преди да отпрати с празни ръце поредния нещастен предприемач, дошъл при нас да търси начин, по който да финансира своята мечта. Погледът ми търсеше да срещне неговия, но напразно.
— Поехме риск с първите два милиона. Няма как, такава е съдбата на инвеститора. Но пазарът се изтегли от нас, а човекът, на когото заложихме, губи перспективата. Днес сделката изглежда по-различно. Ще е голяма грешка, ако загробим още три милиона.
Ах, този мръсник! Усетих, че изпадам в паника. Ако незабавно не предприемах нещо, това беше краят за „Нет коп“. Знаех, че сделката е добра. Чувствах го. Бях дал дума и това бе най-важното. „Нет коп“ бе смисълът в живота за Крейг и аз му бях обещал подкрепа. Просто не бях подготвен за никакъв друг вариант.
— Не съм съгласен — казах аз и не чух, а по-скоро усетих как седящият до мен Даниел Хол, младши сътрудник, рязко си пое дъх. Младшите сътрудници не могат да изказват несъгласие със старшите партньори в „Ревиър“. — Съжалявам, Франк, но според мен Крейг е направил точно каквото е трябвало. Пазарът смята, че неговите комутатори са по-добри от всички останали. Той е заложил в своя продукт най-съвременните методи за сигурност на данните и най-добрите алгоритми за шифроване, а това е именно онази функционалност, която големите телекомуникационни компании и доставчиците на Интернет услуги търсят днес. Та той просто е необявеният победител.
Гил слушаше. Когато свърших, погледна към Франк.
— Да, техническите му спецификации са по-добри от тези на конкурентите — съгласи се Франк. — Но съвсем не съм сигурен, че ще може да ги реализира…
— Но нали точно затова му трябват парите за прототипа! — прекъснах го аз. — За да докаже на практика, че той отговаря на проекта!
Франк не отговори веднага. Помълча известно време, а след това се усмихна за пръв път тази сутрин:
— Възхищавам се на ентусиазма на Саймън. Трябва да призная, че в началото сделката изглеждаше превъзходна. Но не и сега. Съжалявам, Саймън.
Сделката умираше, пропадаше…
— Но ние не можем да се изтеглим сега! — протестирах аз. — Казахме на Крейг, че ще му прехвърлим следващия транш, когато покрие техническите изисквания. Е, добре, той ги покри. И това е записано в инвестиционното споразумение.
— Винаги има начин да излезем от едно инвестиционно споразумение, Саймън — отговори Франк. — Още сега се сещам за няколко клаузи, които могат да ни отърват.
Замълчах. Бях загубил дар слово. В този момент някой ме бутна под масата.
— Откажи се — тихо прошепна с ъгълчето на устата си Даниел.
Но не можех.
— Франк — започнах аз, — сключили сме споразумение. Коректно е да се придържаме не само към буквата, но и към духа му. И на двама ни е известно, че Крейг смята обещаните му три милиона за сигурни. Аз самият бях уверен в това.
Франк не отговори. Вместо това погледна Гил.
Гил дълбоко въздъхна.
— Окей, превеждаме ли допълнителните три милиона? Франк, ти предполагам си против?
Франк кимна.
— Арт?
— Не.
— Рави?
Рави погледна справката ми през половинките стъкла на очилата си. С къдравата си сива коса, папийонката и голямото си кафяво лице той приличаше повече на професор, отколкото на инвеститор финансист. Замисли се за момент, но настроението на партньорите беше повече от ясно. Поклати глава.
— Даян?
Даян бе изслушала диалога ни внимателно. Сега всички погледи бяха обърнати към нея. Седеше, изправила гръб. Тъмната коса подчертаваше високите й скули. Малките й деликатни устни бяха замислено присвити.
— Мисля, че трябва да продължим по избрания път — каза тя след дълго мълчание. — Разбирам аргументите на Франк, но помня и момента, когато сключихме споразумението. Тогава знаехме, че става дума за пет милиона. Пазарът обаче е доста оживен и съм склонна да приема, че разполагаме с победител.
Дарих я с бърза усмивка. Подкрепата й беше недостатъчна и закъсняла, но не можех да не й бъда благодарен.
Гил я изслуша с уважение и кимна:
— Благодаря ти, Даян.
Всички замълчахме и зачакахме Гил да подреди листата пред себе си. Той явно имаше нужда да помисли. Накрая Гил се облегна, скръсти ръце и обяви присъдата:
— Не.
Сега погледите бяха върху мен. Почувствах думата като плесник върху лицето си. Бях провалил сделка. Някъде бях сбъркал и нещо ми подсказваше, че грешката няма нищо общо с „Нет коп“, а по-скоро с „Ревиър“. Трябваше да намеря време да опипам почвата по-внимателно, да разшифровам що за човек е Гил. И в никакъв случай не трябваше да позволявам на Франк да ме издебне от засада.