Колегите ми също се напрегнаха. Арт ме погледна обезпокоено. Това вече определено не ми харесваше. Знаех, че трябва да си държа устата затворена, но не можех.
— Говорите за липса на мениджърски опит? — невинно попитах аз. Видях с периферното си зрение, че тревожният поглед на Арт се втвърдява в откровена неприязън.
— Да, по принцип малко са учените, способни да придвижат едно лекарство от момента на неговото откриване до пазара. За щастие тук в „Био-уан“ разполагаме с хората, които знаят как да постигнат това. — Под „хората“ несъмнено следваше да разбираме „Иневър“. — „Бостън пептидс“ са доста различни от нас. Там организацията е доста по-аморфна, а и дисциплината не е така желязна.
— Значи предвиждате промени в „Бостън пептидс“?
— О, абсолютно. Ще трябва да освободим някои учени. Те са направили своя принос и сега е време други да поемат нещата в своите компетентни ръце.
Направили са своя принос! Лиза беше посветила години от живота си на ВР56 — впрочем както и други нейни колеги — а Иневър възнамеряваше да ги изтласка, без да им даде шанса да видят плодовете на своя труд. Не, този човек никак не ми харесваше.
В този момент Арт се намеси с въпрос за синергетиката, смяната на парадигмите или нещо в този дух.
Аз обаче бях бесен.
Макар да беше петък, Лиза отново се върна чак след девет вечерта. Изглеждаше смазана.
Включи телевизора и заяви, че вечерята не я интересува. Приготвих си омлет и го изядох набързо на масата в кухнята.
Точно приключвах, когато тя дойде при мен.
— Здрасти — казах й отново. — Да не си размислила относно вечерята? — Тя не ми обърна никакво внимание и сложи в тостера курабия. — Утре пак ли си в лабораторията? — попитах я след кратка пауза.
Тя въздъхна:
— Да… и в неделя също. Нямам избор. Имам страшно много работа.
Започвах да се безпокоя, че работи прекалено много. Може би работата й помагаше да преодолее шока от смъртта на Франк и да не мисли постоянно за него. Но не ми изглеждаше добре. На лицето й беше застинало изражение на изтощение и някаква… безнадеждност.
— Как се чувстваш?
— Чувствам се ужасно, Саймън — сряза ме тя. — Баща ми е мъртъв, изморена съм, главата ми ще се пръсне и нямаш представа колко силно искам да съм някъде другаде… където и да е.
Млъкнах, довърших омлета си и с облекчение избягах от тягостното мълчание в кухнята при брътвежа на телевизора в дневната.
От кухнята се разнесе вик.
— Дявол да го… — Пауза. — Скапан шибан тостер! — И трясък.
Изтичах и видях Лиза да гледа яростно тостера, който лежеше до стената и от него излизаше дим.
— Какво има?
— Тъпият тостер е просто боклук! — извика Лиза. Тресеше се от гняв. — Прегори ми курабията!
Дръпнах щепсела от контакта и погледнах в тостера. Курабията беше заяла между задържащите фиксатори. Взех нож, подпъхнах го под почернелия сладкиш и натиснах. Курабията излетя навън и се завъртя по пода на кухнята. Обърнах се и видях, че Лиза с мъка сдържа сълзите си. Лицето й бе почервеняло.
— Съжалявам, Саймън — прошепна тя.
Взех я в прегръдките си, а тя отпусна глава на рамото ми. Тялото й се разтресе от безмълвен плач.
Притиснах я до себе си.
— Ама наистина много тъп тостер — каза тя.
— Шшш… Не мисли за това.
Тя се отдръпна от мен.
— Трябва ми кърпичка. — Тя намери една хартиена салфетка и си издуха носа. — Вече съм добре.
— Сигурна ли си?
— Да… Просто тъпият тостер… — прошепна тя с намек на усмивка.
Седнахме на дивана в дневната и аз я прегърнах през кръста. Бях потресен. Не че Лиза не си бе изпускала нервите, но никога не го бе правила за такава дреболия. Отчаяно исках някак да й помогна, да я успокоя, да я утеша за онова, което несъмнено я раздираше отвътре. Усещах, че не иска да говори за него, но поне ми беше позволила да я прегърна. Седяхме така дълго пред смеещия се насреща ни телевизор.
Какво ли не бих дал да можехме да останем така цялата нощ, но трябваше да кажа на Лиза за изкупуването… въпреки предупрежденията на Арт. Когато излезете официалното съобщение, тя щеше да разбере, че съм държал информацията в тайна от нея. Това щеше да я вбеси и не бих казал неоснователно. Моментът не бе най-удобният, но за нещо подобно не би могло да има удобен момент.