Безпокоях се за нея. Разбирах, че смъртта на Франк е голям удар, и според мен правех каквото бе по силите ми, за да й бъда подкрепа в трудния миг. Но към големия й проблем сега се прибавяха и неприятностите на работа. Моментът едва ли можеше да бъде по-неподходящ. Тя ми изглеждаше просто физически болна… изморена, с непрестанно главоболие и с този отчаян поглед в очите. Случката с тостера беше просто непонятна. Да не говорим колко нетипично за нея бе избухнала, когато й споменах за изкупуването. Сякаш изобщо не бе помислила колко безсмислено е да обвинява мен. И все пак… би ли могла да реагира по друг начин при цялото това напрежение, което й се бе струпало? Може би… може би просто бе имала нужда да излее гнева си за всичко случило се върху някого и аз се бях оказал край нея в неподходящия момент.
Досега винаги когато бяхме имали неприятности, бяхме търсили подкрепата на другия. Естествено, случилото се през последната седмица ни бе поставило пред изключително изпитание, но аз се бях надявал, че заедно, един до друг, ще съумеем да преодолеем загубата на Франк без сътресения. Само че сега изглеждаше, че май няма да можем да го постигнем.
Е, добре, все пак Лиза се нуждаеше от мен повече от всякога. Щях да се опитам да й помогна, без да обръщам внимание на пристъпите на мрачно настроение, които я обземаха.
— Ей, Саймън, по-леко! — обади се Киеран зад мен. — Снощи имах тежка нощ.
— Извинявай — извиках му в отговор. Бях ускорил ритъма, без да се усетя, така че сега забавих отново до по-приемливите трийсетина загребвания в минута. — Така добре ли е?
— Добре е. Другата събота, ако желаеш, можем да спечелим олимпийските игри.
Продължихме по-сдържано, плъзгайки се безшумно под живописните мостове над Чарлз.
— Саймън? — обади се пак той след малко.
— Казвай.
— Няколко момчета се събираме всеки вторник в „Ред Хет“. Защо не идваш с нас?
— Хм… не знам. В момента имаме проблеми у дома…
— Я остави това. Нямаш представа колко добре ще се почувстваш!
Вероятно беше прав.
— Окей — съгласих се. — Ще дойда.
Но когато обърнахме и поехме обратно към дома, една мисъл не ми даде мира до края: щеше ли Лиза да каже на Хенри Чан за изкупуването? Макар изрично да я бях предупредил, че информацията е конфиденциална, тя не бе потвърдила, че е съгласна да опази тайната. Но аз знаех, че мога да вярвам на Лиза. Всъщност… можех ли наистина?
Прибра се към пет и изглеждаше изтощена.
— Здрасти, Саймън — усмихна ми се тя и ме целуна.
— Здрасти, как си?
— Изморена, направо съм скапана. — Тя съблече палтото си, свлече се на дивана и затвори очи за момент.
— Купих ти цветя — казах аз, отидох в кухнята и взех ирисите, които бях купил на връщане от реката. Отдавна бях научил, че обожава ирисите.
— Благодаря — прошепна тя и отново бързо ме целуна. После се скри в кухнята за момент и се върна с цветята, подредени във висока ваза, която остави на своето бюро. — Саймън?
— Да?
— Съжалявам, че снощи се държах така ужасно.
— Няма нищо.
— Не, не е така. Не бих искала нашето семейство да се превръща в едно от онези, в които всеки се сопва на другия… Не знам защо го направих и се извинявам.
— Напоследък много ти се насъбра — казах извинително. — Разбирам те.
— Може и това да е причината — въздъхна тя. — Не знам как да ти го обясня… Чувствам някаква кухина в себе си, сякаш… сякаш съм празна. И изведнъж нещо тук — тя посочи гърдите си — започва да кипи и да напира и аз трябва да извикам, да изкрещя, защото иначе ще се разплача и няма да спра. И усещам, че трябва да работя, за да го удържа в себе си, защото… Не знам, никога не съм се чувствала така.
— Но и нищо подобно не ти се е случвало по-рано — казах аз. — И нека се надяваме, че повече няма да ти се случи.
— Дано — усмихна се тя и ме погледна. — Прощаваш ли ми?
— Разбира се.
Тя погледна часовника си.
— Ако излезем веднага, мисля, че ще намерим места в „Олив“.
— Да опитаме — усмихнах й се.
— Хайде…
„Олив“ беше малко италианско ресторантче в Чарлзтаун. Там не правеха резервации, но ние успяхме да се доберем преди шест часа, изпреварвайки изгладнялата тълпа, и се наместихме в края на една от дългите дървени маси. Както винаги беше препълнено, шумно, топло и миришеше на превъзходна кухня.