Не се държахме по-различно от друг път и трябва да се отчете, че Гил не бе говорил с никой от нас в това отношение. И все пак проблемните инвестиции бяха само споменавани, а не внимателно анализирани, всички несъгласия с едно или друго бяха внимателно формулирани и решенията — бързо намирани. При това положение беше напълно естествено, че по-голямата част от времето бе отделена на „Био-уан“.
За мен това бе добре дошло, понеже нямах какво особено да кажа за „Нет коп“. Без никакво съмнение беше добре дошло и за Арт, тъй като му даваше възможност да се захласне на любимата си тема. Както обикновено, на масата пред него имаше отворена кутия диетична „Доктор Пепър“ — тъмновиолетова течност, мистериозно изпускаща мехурчета в чашата. Бях намерил кураж да я опитам само веднъж. Експериментът бе събудил спомена ми за отвратителния химически вкус на една напитка от ранното ми детство — така наречената по онова време „черешада“. Арт обаче смучеше тази гадост по цял ден.
— На Уолстрийт са отворили ей такава уста за акциите на „Био-уан“ — живописно разказваше той. — Цената вече е четиридесет и пет. Е, не е като онези шейсет долара отпреди два месеца, но да не забравяме, че целият биосектор се срина.
— Окей, и при четиридесет и пет долара за акция, каква е стойността на нашия пакет? — попита Гил, за да даде на Мауър възможност да научи.
Арт се позамисли, сякаш този въпрос никога не му бе хрумвал.
— Ами, бих казал малко под триста милиона.
— Отлично. И надявам се, не продаваме.
— Стискаме ги здраво — ухили се Арт. — „Харисън Брадърс“ са уверени, че до края на годината цената отново ще удари шейсетте. Изобщо до момента никой не може да ни укори, че сме задържали акциите.
— Отлично. Така-а… Мисля, всички сте съгласни, че миналата седмица имахме много интересна среща с Джери и доктор Иневър. „Бостън пептидс“ ще бъде една полезна придобивка към фармакологическия отдел на „Био-уан“. Мога ли да приема, че подкрепяме сделката?
Присъстващите около масата съгласно закимаха. Безсмислено бе да протестирам. Въпросът така или иначе бе чиста формалност, а освен това аз не бях партньор. И следователно не можех да гласувам.
— Отлично. — Гил тази сутрин явно се бе влюбил в тази дума. — Някакви въпроси към Арт, Линет?
Линет бързо погледна Гил, поколеба се за миг и после каза:
— И на мен срещата ми достави огромно удоволствие. Инвестицията изглежда много успешна, Арт. Прекрасна работа. Виждам, че се грижите добре за нашите пари. — Арт засия. — И все пак наистина имам един въпрос. Става дума за нещо, което видях в някакъв вестник през уикенда. Къде беше… — Тя разрови из листата пред себе си и след малко измъкна от средата парче вестник с характерния шрифт на „Ню Йорк Таймс“. — А, ето го… — Зачете се в него, докато Арт едва се сдържаше от нетърпение. — Да, става дума за галантамина — тя произнесе думата много внимателно, — което е някакво лекарство, извличано от цветовете на нарциса. За него се смята, че е по-ефективно срещу алцхаймера, отколкото останалите на пазара в момента. Смятате ли, че това може да бъде заплаха срещу нашия „Неуроксил-5“?
— Не, изключено е — бързо отговори Арт.
— И защо е изключено?
Този път Арт заговори бавно, сякаш обясняваше на дете:
— „Неуроксил-5“ предотвратява натрупването на бета-амилоид в мозъка на засегнатия от болестта на Алцхаймер. Всъщност точно бета-амилоидът в крайна сметка убива мозъчните клетки. Никаква терапия с друго средство не е успяла да атакува бета-амилоида по начина, по който прави това неуроксилът.
— Разбирам това — съгласи се Мауър, — но тук се казва, че този галантамин потискал холинестеразата, която убивала мозъчните клетки. Та не разбирам кое?
— Кое какво? — предпазливо се осведоми Арт.
— Кое всъщност убива мозъчните клетки? Бета-амилоидът или холинестеразата? — Мауър гледаше Арт толкова невинно, сякаш не изпитваше и най-малки съмнения, че той най-компетентно ще разсее мистерията.
Арт обаче бе смаян. Нямаше и най-малка представа. И точно се готвеше чистосърдечно си го признае, когато в диалога се намеси Рави:
— Както ви е известно, госпожице Мауър — уверено започна той, — Арт е нашият експерт по биотехнологиите. Но по една случайност аз също попаднах на тази статия. — Той беше приковал вниманието на всички. Поведението на Рави на оперативките бе да си трае, докато не бъде попитан нещо. Но сега, обърнал към Мауър половинките на очилата си, той говореше спокойно и с авторитет. — Истината според мен е в това, че болестта на Алцхаймер представлява конгломерат от тясно преплетени биохимически реакции, протичащи в мозъка. При тях е изключително трудно да се отдели причината от следствието. Изглежда вероятно лекарство като галантамина да забавя началото на болестта. Но както миналата седмица ни обясни това доктор Иневър, „Био-уан“ вярва, че „Неуроксил-5“ неутрализира гена, стоящ зад всички тези процеси, между които впрочем и производството на бета-амилоид и холинестераза, както, разбира се, и на още много други. Дали наистина е така, или не, няма да знаем, докато не приключи фаза три на клиничните изпитания, едва след която ще можем да анализираме ефекта на лекарството върху над хиляда пациенти вместо стотината, изпробвали го досега.