— Окей — Мауър се усмихна пленително на Рави, — сега разбрах и много ви благодаря. Ще очаквам развитието на нещата с интерес.
Почувствах, че седящият до мен Даниел едва се сдържа да не прихне. Арт се насилваше да се усмихне. Но нямаше съмнение, че вътре в себе си е бесен. Вратът му бе почервенял и човек можеше да помисли, че главата му всеки момент може да кипне и да забълбука. Бяха привлекли Рави като партньор специалист по биотехнологиите след инвестирането на „Ревиър“ в „Био-уан“. Арт още в началото бе дал ясно да се разбере, че Рави трябва да стои настрана от „Био-уан“, и до момента Рави се бе съобразявал с това му желание. До момента! Проблемът беше, че Рави знаеше много за биотехнологиите, а Арт си оставаше невежа. Това положение на нещата бе известно на всички ни, без Линет Мауър. Сега го бе разбрала и тя.
Преминахме на следващата точка — новите сделки, от които най-интересна бе тази с „Тетраком“. Даян беше умел докладчик. Тя беше способна така да манипулира публиката си, можеше така да й поднася информацията късче по късче, че слушателите й бяха готови да стигнат до желаните от нея изводи още преди да ги е формулирала словесно. Знаех, че има маса нерешени въпроси, но докато я слушах, се убеждавах все по-силно, че трябва да сграбчим договора и да го подпишем преди някой коварно да ни го е изтръгнал от ръцете. Тя приключи изложението си с внимателно формулираното предупреждение, че двамата с нея трябва да отидем в Синсинати следващата седмица, за да уточним последните подробности. Мауър бе видимо впечатлена. И не само тя.
Така стигнахме до финала на оперативката. Гил явно бе преценил, че е минала успешно, и затова се обърна към Мауър с предложение:
— Линет, дали бихме могли да те помолим да споделиш с нас нещо за плановете на „Байъбър Фаундейшън“? Както ти е известно, ние възнамеряваме да разкрием нов фонд следващата година. И бихме желали да ви поканим да участвате в него.
Линет ведро се усмихна:
— Да, има нещо, което бих желала да спомена пред всички. — Гил се вцепени. Това го нямаше в сценария на оперативката. Останалите я погледнахме със засилен интерес. — Бих искала да ви поблагодаря за работата ви през последните няколко години. Както знаете, „Байъбър Фаундейшън“ е инвестирала във вашите фондове от самото им създаване. И печалбата, която ни донесохте, беше значителна, основно благодарение на „Био-уан“. — Мила усмивка към Арт. — И благодарение, разбира се, на Франк Кук, който стоеше зад толкова много от вашите успешни инвестиции. — Тя замълча, за да отдаде дължимото на неговата памет. Следваше „но“. Усещахме го и го очаквахме: — Но наскоро направихме преоценка на политиката си. За в бъдеще фондацията ще консолидира рисковите си инвестиции в две, най-много три инвестиционни фирми. Така че ние ще ревизираме досегашните си инвестиции, включително тези в „Ревиър“.
Милата й усмивка стоеше като залепена на лицето й. Гил обаче не можеше да скрие объркването си.
— Сигурен съм, че ние можем да разчитаме на продължаване на съвместната ни работа, Линет — гладко каза той.
— Може би… Но аз на твое място не бих заложила на това, Гил.
— Но, Линет, печалбата, която ние…
— Направих си труда да анализирам вашата печалба и стигнах до извода, че ако извадим „Био-уан“ и инвестициите на Франк Кук, онова, което остава, е далеч от резултатите на най-сериозните ви конкуренти. Например вие изобщо сте изпуснали влака за Интернет.
— Арт проучи тази пазарна ниша и заключи, че всичко е заблуда и временна сензация. Нашето твърдо мнение е, че тези компании са сериозно надценени.