— Наистина я помолих да… — започнах аз.
— Само че това й е минало покрай ушите. Като не може да й се има доверие, защо изобщо споделяш с нея? Тъпа кучка!
— Ей! — надигнах се аз, неспособен да овладея гнява си.
— Достатъчно! — намеси се Гил и ме спря, като сложи ръка върху моята. — Предостатъчно, Арт! Знаем, че си ядосан, но нека си спестим личните нападки. Спокойно, Саймън! — Изгледах яростно Арт и седнах. Гил се обърна към мен. — Онова, което си направил, е сериозна злоупотреба с доверието. Нашата фирма правеше всичко възможно да застане зад теб през последните дни. Очаквахме да ни отговориш с малко лоялност. Лично аз очаквах лоялност от теб.
— Знам, Гил, и страшно съжалявам. Но ставаше дума за тайна, която просто не можех да не споделя с жена си.
— Това не е хубаво, Саймън, и ти много добре го съзнаваш, надявам се — въздъхна Гил. — Арт беше предложил да запазим в тайна цялата сделка от теб до момента на официалното съобщение. Отказах му. Ние сме малка фирма и трябва да си имаме доверие. Честно казано, вярвах, че можем да ти се доверим. И не представяй нещата, сякаш сме се опитали да те принудим да излъжеш жена си. Ние просто очаквахме да се държиш етично и най-вече професионално. Нима това е толкова много?
— Не, не е много — въздъхнах аз.
— Окей. В много други фирми това би било достатъчен повод да бъдеш уволнен. Но тук работим малко по-различно. Нека това ти бъде предупреждение. Не желая повече да чувам, че си злоупотребил с доверието на който и да било от колегите. Ясно ли е?
— Да, Гил. Наистина съжалявам.
Излязох от кабинета му кипнал. Минах по коридора, без да забелязвам никого, нахлух в нашия офис, като стреснах Джон и Даниел, и седнах, без да им обръщам внимание. Вдигнах слушалката и набрах номера.
— Лиза Кук.
— Казала си на Хенри Чан за изкупуването, нали?
Момент тишина. После в ухото ми се разнесе гласът на Лиза — отсечен и кристално ясен:
— Може би.
— „Може би“? Какво искаш да кажеш с това? Или си казала, или не си!
— Беше важно за „Бостън пептидс“. Хенри ме увери, че ще използва информацията крайно внимателно.
— Ами тогава да те уверя, че не го е направил. — Един тихичък гласец в мен ме умоляваше да се успокоя и да се помъча да се овладея. Но вече беше късно. В края на краищата изминалата седмица се бе оказала тежка и за мен. — Лиза, поразен съм, че си могла да постъпиш така с мен! Съобщих ти за изкупуването, защото чувствах, че трябва да знаеш. Защото си моя жена и защото мислех, че мога да ти имам доверие. Но изглежда, съм сбъркал, не ти ли се струва? Сделката сега отива кой знае накъде, Арт е луднал, а Гил само дето не ми издърпа ушите. Голям късмет извадих, че не ме уволниха!
— Саймън, аз… — Лиза явно беше стресната от тона ми. Никога не си бях позволявал да говоря така с нея.
— Да?
— Съжалявам, Саймън. — Този път гласът на Лиза прозвуча отчуждено. — Постъпих както смятах, че се налага да постъпя.
— Нищо подобно! Трябваше да си държиш устата затворена и да чакаш Хенри да научи от „Био-уан“. Защото сега изглежда, сякаш поставяш лоялността си към „Бостън пептидс“ по-високо от лоялността си към мен.
— И защо да не е така веднъж, по изключение? Ти нали не забравяш, че говорим за моята кариера. Защото аз съм се захванала с тази работа много, много преди да сме се запознали с теб. Саймън, започвам да мисля, че не можеш да разбереш нещо крайно съществено: за мен моята работа е също толкова важна, колкото предполагам, е твоята за теб!
— Лиза…
— Довиждане, Саймън. — В слушалката изщрака и разбрах, че линията е прекъсната.
В стаята се възцари мъртва тишина. Гледах изумено онемялата слушалка в ръката си. На свой ред Даниел и Джон ме гледаха поразени.
— Не ми казвай, че пак е забравила да ти сгъне чорапите — пошегува се накрая Даниел.
Усмихнах се. Гневът ми напълно се бе изпарил. Опитах се да продължа прекъснатата си работа.
Същия следобед при мен се отби Даян. Единствена от партньорите тя можеше да превръща идванията си в офиса на съдружниците в повод за неофициален разговор, а не в мисии, свързани с издаването на заповед или с искането на спешна информация. Не бях говорил с нея отпреди командировката й до Синсинати.
— Как е „Тетраком“? — поинтересувах се аз.
— Страхотно — отговори ми тя. — Продуктът, изглежда, е в състояние да прави всичко, на което те твърдят, че бил способен. А и управата на фирмата действа като първокласен екип. Имам добро предчувствие…