Махони се обърна към мен с цялото си масивно тяло.
— Аз съм съвсем сигурен, че ще разкрием убиеца на Франк Кук. И нямаме нужда от вашата помощ, за да се справим.
С тези думи той и колегата му тръгнаха по улицата към колата си, качиха се в нея и заминаха.
Отключих вратата на апартамента си. Преди да вляза се обърнах и видях двама мъже в кола, паркирана наблизо. Полицаи. Не можех да избягам даже ако поисках.
Щом влязох, телефонирах в офиса на Гарднър Филипс. За щастие още не си бе тръгнал, макар да минаваше осем часът.
Разказах му кой съм и не пропуснах да спомена кой ми го е препоръчал. Той предложи да се видим на следващата сутрин в осем при него.
После намерих номера на Кели Уилямс в указателя и го набрах. Тя вдигна слушалката с жизнено „Ало?“.
— Кели, обажда се Саймън. Мога ли да говоря с Лиза?
— О, здрасти, Саймън — невъзмутимо ме поздрави тя, сякаш ставаше дума за обикновено обаждане от вежливост. — Сега ще видя дали е тук. — Чу се изтракване от слагането на слушалката върху твърда повърхност и последва дълго чакане. Накрая отново се разнесе гласът на Кели: — Току-що е излязла, Саймън. Не съм сигурна кога ще се върне.
— Не, не е излязла. Там е и не иска да разговаря с мен.
— Ами… добре. Прав си. Но нали и ти очакваше точно това — репликира ме Кели с все така любезен, но твърд глас.
— Кели, дай ми я само за малко. Важно е.
— Съжалявам, Саймън. Нямам намерение да прекарвам нощта в тичане от телефона до нея и обратно. Ти може да искаш да говориш с нея, но тя не желае това, а аз нито искам, нито мога да променя нещата.
— Добре, добре. Поне й предай нещо от мен, става ли?
— Разбира се. Казвай.
Замислих се за секунда. Имаше толкова много неща, които исках да й кажа. Бях сърдит, че ме напусна, че ме подозира в убийството на баща си, че не ми вярва. Но не се обаждах, за да я информирам колко съм й сърдит. Обаждах се, за да й кажа, че държа да се върне.
Поколебах се дали да не й съобщя за идването на Махони и изведнъж се усъмних дали телефонът ми не се подслушва.
— Саймън?
— Извинявай, Кели. Кажи й просто, че й благодаря за подкрепата.
— Окей, веднага ще го направя.
— И… Кели…
— Да?
— Грижи се за нея, моля те.
— Не се безпокой — обеща тя и затвори.
Надявах се Лиза да разбере какво й казвах. Бях разбрал, че не е казала на Махони за револвера, когато я бе разпитвал. Исках да научи, че съм й признателен. Не всичко между нас бе угаснало. Далеч не всичко. И освен това се молех да почувства, че искам да се върне.
Бях доволен, че е при Кели. Не се съмнявах, че тя ще се грижи за нея. Харесвах безпристрастното отношение на Кели към създалата се ситуация. А дори да не бе съвсем така, допадаше ми, че не долавям у нея открита неприязън към мен.
Вечерята ми бе изстинала. Яденето в тигана се бе залоило. Студеният бекон може би донякъде е поносим. Студените пържени яйца не са. Изхвърлих всичко и се задоволих с една бира.
Така-а… Интересно какво щеше да се случи по-нататък. Махони очевидно бе на крачка от това да ме арестува. Нещата определено загрубяваха. Вече започвах да усещам как американската правораздавателна система ме засмуква в себе си и това усещане ме плашеше. Чувствах се самотен и чужд, много чужд на тази страна. Замислих се какво ми е известно за съдебната система в САЩ, макар информацията, с която разполагах, да бе изключително от телевизията. Делото по обвинение в убийство е дълга и мрачна история, това знаех със сигурност. Не се съмнявах, че участниците в него — полиция, адвокати, съдии, съдебни заседатели и най-вече пресата — ще видят в мен един арогантен чужденец, довлякъл се в страната им, за да убие един от техните сънародници.
Каквото и присъда да ми бе подготвила съдбата, следващата година се оформяше да бъде истински ад.
Офисът на Гарднър Филипс се намираше в модерна сграда в близко съседство със Съдебната палата. Беше ми почти по пътя за работа.
Самият Филипс бе десетина години по-млад от Гил, с къса, грижливо подстригана брадичка и увереност в поведението, която намерих за силно успокоителна. Той внимателно изслуша разказа ми, като си правеше бележки. Разказах му всичко, включително как Лиза е намерила оръжието и как се е отървала от него. Той ми зададе няколко конкретни въпроса, уточняващи някои подробности, но така и не ме попита направо убил ли съм Франк и аз ли съм оставил револвера в дрешника. Не знам защо, но това ме разтревожи.