Вечеряхме с Хехт и колегите му в хотел „Синсинати“, където бяхме отседнали. Основният принцип в работата на рисковия инвеститор е да опознае подробно ръководството на компанията, преди да реши да инвестира в нея. Е, не стигахме чак до събеседване със съпругите им, но беше важно да разберем повече за хората, които щяха да работят с парите ни.
Хехт бе събрал добър екип. Всички без изключение вярваха в своя продукт — подобрен филтър в микровълновата част от спектъра, с приложение в клетъчната телефония — и бяха твърдо решени да успеят. Клетъчните комуникации превземаха все по-отдалечени кътчета на земното кълбо, нуждата от подобни филтри се засилваше, а този на „Тетраком“ беше не само по-добър, но и по-евтин от останалите на пазара. На всичко отгоре технологията им бе патентно защитена.
Малко преди единайсет Хехт и хората му си тръгнаха. Готвех се и аз да си лягам, когато Даян предложи да пийнем по нещо. Отидохме в бара и аз си поръчах малцово уиски, а Даян — бренди.
— Е, какво ти е впечатлението? — поинтересува се Даян.
— От екипа или от продукта?
— И от двете.
Предложих на Даян моя анализ, който се свеждаше до това, че съм впечатлен. След това й признах за единственото си безпокойство: съществуващите компании в тази пазарна ниша можеха да излязат със собствени технологични решения, които да се окажат не по-лоши от това на „Тетраком“, а при стоки с еднакви качества клиентите проявяват склонността да предпочитат по-утвърдения доставчик. Поговорихме на тази тема известно време, после Даян ми зададе големия въпрос:
— Според теб трябва ли да инвестираме?
Кимнах.
— Да, при положение, че евентуалната конкуренция престане да ни безпокои.
— Добре, и аз мисля така. Значи веднага щом се върнем, ще съсредоточим вниманието си върху проучване на конкуренцията. А междувременно можем да започнем работа върху подготовката на инвестиционния меморандум.
Рисковите инвеститори прекарват живота си основно в казване на „не“, така че всяка възможност да кажат „да“ е повече от добре дошла за тях.
Усмихнах се и вдигнах чаша:
— За „Тетраком“.
— За „Тетраком“. — Даян отпи глътка от брендито си.
Макар да бе станала в шест сутринта и да не бе имала възможност да се преоблече, тя изглеждаше превъзходно в семплия си, но великолепно ушит делови черен костюм. За себе си подозирах, че изглеждам смазан.
— Какво мислиш за „Ревиър“, Саймън? — неочаквано ме попита тя.
Погледнах я. Питах се дали мога да й се доверя. Реших, че мога. Освен това се надявах да науча нещо за Франк, Арт и евентуалния бъдещ шеф, който щеше да заеме мястото на Гил, когато той решеше да напусне.
— Обезпокоен съм.
— От онова, което Линет Мауър каза миналата седмица?
— Да. Но ме безпокои не това, че може да загубим основен инвеститор в нашите фондове. Повече ме тревожи възможността тя да се окаже права.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, че със загубата на Франк сме загубили човека с най-голям принос за успеха на фирмата.
— А Гил?
— Хм… — Погледнах я. Седеше облегната в удобния стол и внимателно ме наблюдаваше над ръба на чашата си. Реших, че мога да бъда откровен с нея. — Подозирам, че Гил няма да бъде в „Ревиър“ още дълго.
Тя повдигна вежди.
— Откъде знаеш това? — Свих рамене, без да отговарям. — А другите съдружници знаят ли?
— Не мисля. Но Линет Мауър явно е обезпокоена и не бих я обвинил за това. Без Франк и Гил на кормилото застава Арт и мисля, че ако бях външен инвеститор, това обстоятелство сериозно щеше да ме разтревожи.
— А останалите партньори? — попита Даян.
— Сигурен съм, че ти или Рави ще се справите блестящо. А мисля, че и ние съдружниците не сме за изхвърляне. Но Арт ще направи всичко възможно, за да води цялото шоу. А аз не вярвам в преценката му. — Даян се намръщи замислена над думите ми. — Сигурно мислиш, че не съм прав, нали?
Даян дълбоко въздъхна:
— Не, не мисля така — каза тя. — Всъщност ти каза точно това, което аз самата си мисля вече от доста време.
Замълчахме. Последната фраза на Даян можеше да се разглежда като неявна форма на критика по отношение на неин партньор пред съдружник — нещо, което в никакъв случай не би било посрещнато с одобрение от Гил. Но аз се почувствах поласкан от оказаното ми доверие.