— Звучи ми сякаш противопоставянето между Франк и Арт е било програмирано.
— Направо си е било неизбежно — потвърди Даниел.
Отдадохме се на мълчаливо пиене на бира. Обмислих останалите възможности и след дълга пауза в разговора попитах:
— Гил?
— Не, не мисля — каза Даниел. — Той е толкова праволинеен. Освен това са били приятели.
— И защо ли би го направил?
— Не мога да се сетя за разумна причина. — Даниел отпи замислено от бирата си. — Но какво би казал за Даян?
— Даян? — изненадах се аз. — Защо Даян ще иска да убива Франк?
— Не знам. На пръв поглед тя изглежда очарователна. Но е лукава. Дяволски изобретателна. Ловко животно.
— Това пък откъде ти хрумна?
— Чарли Дайзърт от школата е имал вземане-даване с „Барнс Маклинток“. Той ми разказа някои нещица за нея.
— Какви например?
— Ами например, че тя е била много добър консултант по въпросите на мениджмънта. Станала е една от най-младите партньорки в „Барнс Маклинток“. Със сигурност е била най-младата жена, избирана за партньор. Но килватерът на заминаването не бил чиста вода.
— Какво се е случило?
— Оказва се, че нейният бос посъветвал „Пан Юнайтед Еърлайнс“ да сменят имиджа си, така че да изглеждат по̀ международни и не така чисто американски. Което за половин година довело до отлив на една четвърт от редовните им пасажери. Компанията се опитала да съди „Барнс Маклинток“. Даян някак съумяла да убеди „Пак Юнайтед“, че винаги смятала предложението за лоша идея, и дори излязла с няколко умни възможности за оправяне на нещата. В крайна сметка „Барнс Маклинток“ отървали съда, запазили големия си клиент, изритали шефа й на улицата, а нея повишили. По думите на Чък, онзи нещастник не е имал никакъв шанс от мига, в който Даян го взела на мушка.
— Разбирам. — Спомних си думите на Франк, че Даян била развалила брака на някого в „Барнс Маклинток“. Бях се опитал да го забравя. — Само не ми казвай, че е имала любовна връзка с него.
Даниел се засмя:
— Не, но Чък подметна, че имало нещо с един от съдружниците. Младо момче. Женено. Напуснало жена си, после и фирмата. Няколко месеца по-късно и тя го зарязала. Всички знаели за историята.
— Хм…
Даниел ме изгледа любопитно:
— Най-добре бъди внимателен с Даян, Саймън.
— О, остави това, Даниел. Между нас няма нищо. Харесвам я. Уважавам я. Виждам, че е добър рисков инвеститор.
— Хвърлила ти е око.
Проблемът с Даниел беше, че никога не бе ясно дали се майтапи, или говори сериозно. Но което и от двете да бе, усещах, че е прав.
— И все пак не мисля, че Даян може да е убила Франк — казах аз. — Това отива прекалено далеч отвъд всякакви сметки за кариерата. Не, мисля, че Арт е най-подходящият кандидат.
— Има още нещо интересно за Арт — подхвърли той.
— Какво?
— Мисля, че той е бил алкохолик.
— Никога не съм го виждал пиян.
— Именно — натърти Даниел. — Само че не е в характера му да е умерен. Мен ако питаш, той просто е роден да обича запоите.
— Искаш да кажеш, че се е отказал?
— Абсолютно. Не знам, това може по някакъв начин да е свързано с Виетнам.
— Там сигурно е било ужасно. — Нищо във военната ми служба не можеше да се сравни с войната във Виетнам, дори и Северна Ирландия. — Но дори Арт да е излекувал се пияница, това не доказва нищо.
— Забравяш, че той отново може да е хванал бутилката.
— Виждал ли си го пиян?
— Не, но през последните три седмици той три пъти се обажда да каже, че е болен и няма да дойде на работа. Съвсем неочаквано. Знам със сигурност, защото аз трябваше да го покривам. А вторник сутринта… вторник сутринта бих се заклел, че ми миришеше на уиски.
— Това не е хубаво. Сещаш ли се за нещо, което може да го е върнало към чашата?
— Не, това е само теория — призна Даниел. — И тя, разбира се, изобщо не е толкова убедителна, колкото теорията, че си го направил ти.
— Е, ти ме уби! — казах и надигнах бирата си.
След около час си тръгнахме от „При Пит“ наквасени, но не и пияни. Нощите вече бяха започнали да застудяват. Даниел предвидливо си бе взел палто, но аз бях само по костюм. Сгуших се и тръгнах по улицата, пъхнал ръце дълбоко в джобовете. Беше късно и в сърцето на Финансовия квартал най-сетне цареше мир и покой.