— И какво следва?
— Полицията ще продължи да търси улики срещу теб. И повярвай ми, ще направят всичко по силите си. Можем само да се надяваме, че няма да открият нищо инкриминиращо.
— Няма.
Филипс не обърна внимание на думите ми. Имах неприятното усещане, че не изключва възможността аз да съм убил Франк. А може и изобщо да не го бе грижа. Безразличието му беше влудяващо. Най-много от всичко на света имах нужда някой да повярва, че съм невинен. Само Гил бе отишъл толкова далеч. И Даян.
Докато следвах Филипс към кабинета на Памела Лайзър, Махони мрачно ни гледаше.
— Пак ще се видим тук — подхвърли ми той.
Когато излязох под яркото есенно слънце, бях изненадан от присъствието на групичка репортери, дошли да ме видят лично. Имаше и две големи телевизионни камери.
— Саймън, имаш ли минутка?
— Господин Ейот?
— Вие ли убихте Франк Кук, господин Ейот?
— Не знам кой ги е информирал — прошепна Филипс с ъгълчето на устата си. — Не разговаряй с никого. — Той решително си проби с лакти път през тълпата, повтаряйки машинално: — Моят клиент няма коментар — докато накрая не стигнахме при колата му. Натика ме в нея и след секунди вече бяхме на път. Когато забави пред светофара, той се обърна към мен. — Справи се добре.
— И ти.
Коментарът ми го накара да се поусмихне.
— Пами Лайзър не се е отказала съвсем, още по-малко Махони. Предполагам, че в близко бъдеще често ще се виждаме с единия или другия.
— Мислиш ли, че ще ме арестуват?
— Ако намерят нови улики — със сигурност. Не можах да ги убедя, че си невинен. Успях само да им докажа, че не разполагат с достатъчно уличаващ материал, за да те арестуват.
— А ако ме арестуват, ще ми дадат ли възможност да изляза под гаранция?
— Ще поискаме това, разбира се. Но в този случай няма голям шанс да ти разрешат.
— Значи ще трябва да лежа в затвора до делото?
— Точно така.
Изведнъж изстинах. Думата „затвор“ ме плашеше.
— Бих искал да мога да докажа, че не съм го направил.
Филипс се усмихна.
— Това не е необходимо. Единствената ни цел е да докажем, че има достатъчно съмнение в твоята виновност.
Загледах се през прозореца към бензиностанции и пазарни комплекси. „За теб това може да е единствената цел — помислих си. — Но «достатъчно съмнение» не е достатъчно добре за мен.“ Бях невинен и ми бе нужно всички да знаят това. И най-вече исках да го знае Лиза.
Същата вечер се видях по телевизията. Гледал ме е, предполагам, цял Бостън. Видях и разговора с Памела Лайзър. Тя спомена, че до няколко дни със сигурност щяло да има арест. А един помощник областен прокурор няма да заяви подобно нещо, ако не е сигурен в себе си.
Гарднър Филипс ми бе казал, че ако ме арестуват, ще трябва да изчакам делото в затвора. Предполагам ставаше дума за местния затвор, в отделението за предварително задържане. Мислех си, че ще мога да го изживея, ако, разбира се, ме чакаше освобождаване. Безпокоеше ме другата възможност. Какво щеше да се случи, ако ме намереха за виновен и ме изпратеха в един от онези затвори с повишени мерки за сигурност, където излежаваха присъди осъдените затворници? Американските затвори ме плашеха до смърт. Бях гледал различни филми и бях чел статии в списания. Лишенията по време на строевата ми подготовка в Сандхърст щяха да бъдат нищо в сравнение с онова, което ме очакваше там. В общество, съставено от банди на убийци, в което насилието, наркотиците, изнасилванията и самоубийствата са ежедневие, аз щях от самото начало да изпъквам като лесна жертва.
Попаднех ли там, щях да прекарам остатъка от младостта си, а изглежда, и значителна част от средната си възраст зад решетките. Всичко, към което се бях стремил, всичко, заради което живеех, щеше да отиде по дяволите. Лиза, кариерата ми, житейският опит, който ми предстоеше да натрупам. Край… завинаги.
Легнах си напълно нещастен и за пръв път в живота си — обладан от страх.
Като ме видя на следващата сутрин, Даниел се направи на изненадан.
— Ха… значи си успял да избягаш? Но не трябваше ли да запрашиш към Боливия или някоя друга от тези страни? Полицаите у нас са умни, да знаеш. Вероятно ще те намерят тук.
— Пуснаха ме — късо казах аз.
— Защо?
— Технически проблеми с веществените доказателства. Не разполагат с достатъчно, за да ме арестуват.